Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2021 20:00 - Небесно царство
Автор: enke8 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1483 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

Небесно царство

(летописи)

Янка Конакчиева

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Седмата чаша – карантина и огън

Каварна

Отклонение

Шамбала

Магията на природата

Розовата долина

Хисар

Панагюрище

Съкровището

Дудековата къща

Могилата

Джаз фестивал в Банско

Хотел “Славуна”

Царицата на нощта

Холограма на смъртта

Леденика

Клисурски манастир “Св.св. Кирил и Методий”

Магурата

Вкамененост

Мислен камък

Речник

 

Казвам: Той се върна!

 

 “Ние се намираме в началото на едно ново пробуждане, на нов ренесанс, водещ ни към още по-задълбочена представа за физическата реалност на Творението, която вече ни позволява ясно и убедително да видим мястото на духовността в световната картина. И в този случай Бог избира точното време на тази важна промяна в човешките разбирания, за да оповести на света великата вест за настъпващата Голяма промяна в живота на човечеството, ознаменувана с Второто пришествие на Иисус Христос и установяването на новата форма на живота Небесното Царство.”

                        (академик Божидар Палюшев, 1996 г.)

 

Започвам книга “Небесно царство”. Реално небесно царство на земята.

20.8.2021 г.

            Гледам моята любима телевизия. И си казвам: Десислава Атанасова от партия ГЕРБ е много умно момиче; Даниел Митов е способно момче; Томислав Дончев е гениален! Умни хора!!!

            Преди години Го видях в микрокосмоса, преминаващ в макрокосмоса. И животът ми се завъртя в космическа спирала на битието.

            2016 година Асен Боянов и Силвия Александрова ме поканиха в Клуб на пътешественика по света “Алеко Константинов”. Приех, защото исках да пътувам, да гледам и виждам, да преживявам и съпреживявам. Организаторите на клуба ми поставиха задача и определиха длъжност – летописец на клуба. Много високо ме вдигнаха! Дали ще мога?

            Започнах пътеписите. Неземна сила ми движеше ръцете в синхрон с преживяното в душага и яснотата в мозъка. Работех с удоволствие по заръка. Замислите идваха от Него. Радвах се на труда – писане.

            В предаването “100% БУДНИ” на БНТ казаха:

-        Писането е “филмът на мисълта”!

-        Рисуването е “снимка на съзнанието”!

            Небесно царство!

 

Седмата чаша – Карантина и Огън

            Седя в къщи. Гледам телевизия и виждам представителите от кои политически партии са агресивни и арогантни. Радвам се на това, че съм само съзерцателка на живота, иначе няма сигурност за работното място. Изстъпленията на Асия, Зара и Квазимодо отминаха. Терорът от зима 19 – също. Назрява друг вид тероризиране. Наблюдавам другите как се справят с интриганството. Наблюдавям тези, които са се доказали в съзнанието ми с правилни подходи. Аз все още не успявам в тази борба. А тези, другите, за мен са герои. Но те не са станали изведнъж герои...

Някога на учениците казвах: вършете всичко по природни правила и нещата ще се подреждат. “А защо да ги вършим по природен начин, отговарят те, след като виждаме кои успяват в живота?!” – Ее...няма все така неправилно да вървят нещата.

През последните 11 години видях лъчи в тунела...Пак някога попитах учениците кой човек биха клонирали? - 95% отговориха: Биха клонирали Бойко Борисов. До този момент името му не беше произнасяно в класната стая, защото преподавам биология. Тогава той беше Главен секретар на МВР. Още пазя лист

четата с отговорите на учениците...Сега чувам гласове, че се нагаждам...Нагаждане ли е това?! – След като години вие ги “изчегъртвате”.

“Стига с този Бойко Борисов! Той губи!”, казва човекът, който е “записан” до мен. А аз питам: Защо учениците искат много бойкоборисовци? –  Зная! – Усещат сигурност!...Юношите са най-добрият психометър! Но питаме ли ги? И да ги питаме – не ги чуваме...”Измислена реалност”, пишат тези, които не установяват новата форма на живота Небесното Царство...Те са същите, които 90-те години на 20-ти век, тайно, в училище, сред учениците, разпространяваха  информация за най-видните български възрожденци, че са терористи. Онемявах! И сега онемявам при този дим от огъня!

            В преддревността, атлантите, нашите предци, са се самоунищожили, защото са натрупали твърде много отрицателна психична енергия. Произвели торсионни полета, закривени в негативна посока...

            “Получи се публицистика.” – Новата форма на живота е на откровението, справедливостта и отговорността - Небесното царство.

 

Каварна

            Карантината има и добра страна. А тя е, че останахме насаме със себе си. Но продължителното усамотяване започна да действа регресивно. Силвия и Асен с правилни методи пробиха уединението.

-        Янче, организираме екскурзия до/в Каварна – СПА център в хотел “Роял”. Ще дойдеш ли? – прозвуча в ефира благословеният глас на Силвия.

-        Ще дойда, разбира се!...Иска ли питане?!...Зажадняла съм за пътувания, за морето, за СПА процедури...

-        Условията са петзвездни...ковид –изискванията се спазват отлично...

-        Не се съмнявам!...Пожелах си за тази година (2021), да посещаваме Българското Черноморие. Откриваме сезона с посещение в Каварна. Много харесвам този малък български град. Преди две години бяхме в Каварна. Отседнахме в хотел “Венера”, който е до хотел “Роял”. Пак ти и Асен го организирахте...За мен Северното Черноморие е свещено. То се свързва с нашата река, Голямата река. От нос Калиакра видях в морето водни хоминиди. Ето, сега, тук, пред тебе, оповестявам този факт. Дали ще ги видя пак? – Не се знае...чудните явления в моя живот стават само по един път – затова са чудеса. Изброявам: златната вихрушка; огнената осмица; червеният орел; дъга в небето при слънчево време и месеци без валежи;...Тези само по един път, а извънземни съм виждала  няколко пъти, но аз взех инициативата и много приказвам...

-        Ще пътуваме с микробус. Малко хора сме.

-        Това е едно  изискване от мерките, които се прилагат против корона вируса. Спазвате го!...Силве, помниш ли, преди две години, при разходка до морето (тогава се къпахме в морето!), гледахме хотел “Роял”, харесахме го, искахме да сме в него (тогава беше пълен с немци и румънци, българи нямаше), “облизвахме се” около него...Ти тогава разбра мечтата ни и каза, че ще ни доведеш тук.

-        Радвам се, че помниш това.

-        Хубавите неща ги помня. И ето две години след това Господ изпълни  желанието ни. Чрез посредник. В този случай – това си ти!

-        Нали знаеш, че Господ изпълнява желанията на праведните хора.

-        Да, така е!...Сега, в Каварна, очаквам да стане нещо изключително, необичайно, нещо, което ще стопли душата. За първи път ще тръгна на пътешествие с такава нагласа. Или ще бъде прогностичен сън, или ще стане чудо, или ще видя нещо незнайно...

-        Вярвам в това. Вярвам в Бога. В съзнанието е съня ми, който съм ти разказвала...

-        Ето, това е Небесно Царство!

 

19 март 2021 г.

 

 Утре е Тодоров ден – Конският Великден.

Тъгваме към Каварна. Настроението е превъзходно. Тук са Силвия, Асен,

Анелия,  Николов, Йорданка с внучката си Далия и дядо й Марин, Франца, Кръстина, Владимир, Ирина, Елена,...

            Микробусът с водач Павел, е чист и нов. Въздухът кристален. Има слънце. Пейзажът – български, тоест – интересен. Мислите се реят на високо и от високо. Мечтите стават реалност. Душата лети. Любовта танцува Български валс. Небесно Царство! Магически живот!

            Ако пиша дисертацията си, академик Сава Гроздев ще  резолира темата “Синергетично моделиране на универсалното в уникално при обучение на даровити деца и подрастващи”. “...използва нетрадиционен подход на представяне. Използва философските категории “универсално” и “уникално”, за да изведе в логическа последователност една от основните си тези – “към всеки клас и учебен час се отправяме с мисълта да направим урока празник за душата, за да се стоплим заедно в студения преход”. Темата на разработката е актуална, защото основен проблем в педагогичестата практика днес е как да се въздейства върху познавателната активност на учениците, как да се стимулират развитието и задълбочаването на интереса, без което е невъзможно да се очаква повишаване на знанията, уменията и способностите. Разработката дава подход за осъществяване на една от основните роли на образованието изобщо, а именно постепенното и трайно превръщане на учениците от обучавани в самообучаващи се чрез овладяване на високоефективни методи за самостоятелно мислене, самоусъвършенстване и действие. Това отговаря на съвременните изисквания за създаване на активно търсещи и можещи личности в контекста на единството между образование и възпитание. При това въздействието е не само върху учениците, а също и върху активността на ангажираните с тях учители, които създават условия и мотивация за развитието и усъвършенстването им. Основният извод, който внушава разработката е, че системната и целенасочена подготовка и самоподготовка, постоянството и трудът, силният стремеж и волята, превръщат изявените ученици в елитни личности...”

            ...Магията на очакването обхвана всички клетки. Навлизаме в Търговище. Спираме в крайпътно заведение, в което винаги в него отсядаме. Закусваме. Пием чай, някои кафе, Асен – капучино. Разглеждам информационните книжни източници. Виждам книга на Дейвид Балдачи. Казвам си наум: нямам книга на Балдачи. Ще си я купя. Книгата е “Проста истина”. Заглавието много ми допадна – за истината. До мен застава Анелия.

-        Ти си купи книга – Балдачи...пише криминални истории...

-        Не мога да чета за криминални истории.

-        Но ето – написано е: криминални шедьоври.

-        Не съм видяла...

-        ...

-        Ще разгледам списанието, което е окомплектовано с книгата. Списание “Здравен журнал”.

Разглеждам списанието “по диагонал” и изкрещявам:

-        Ама то е много хубаво! Чудесно е! Има за дълголетието. Като биоложка, сега, точно това ме интересува. Има статии за: слънцезащитните продукти (идва лятото и това ме интересува!); за храни , които помагат на костите и ставите (и по този проблем е необходимо да опресня знанието си!); за съня – и това е супер за мене!; за антиоксиданти в храната – свръхполезно!;...

Анелия ме гледа с усмивка и сякаш ми се радва. Та тя е медицинско

лице. Другите като видяха, че се “възнасям”, също проявиха интерес към списанието. После, първа го прочете Мима и каза, че действително е много полезно. “Ще си го имаш като малка енциклопедийка за лятото”, каза тя.

            Казваме Българска работа! Но в този случай ще кажа: хубава, полезна и необходима Българска работа.

            Вземам “Проста истина”. Чета: “Истината рядко е чиста и никога проста.” (Оскар Уайлд).

            Тръгваме. Оставям четивата, за да гледам зелената природа.

От дясно на пътя са възвишенията на Предбалкана. Разглеждам детайлно, доколкото мога, релефът и видовете дървета. Тук преобладават правилните (юротипни) гънкови структурни релефни форми. Погледът отчита различието на формите, височината на платата, яркостта на багрите.

Изведнъж, сред тази хармония на природни дадености, виждам нещо, на което свръхсъзнанието постави знак “Внимание! Бъди будна!”. На най-високата част на платото, на широка, отвесна скала, без растителност, има изваян образа на хан Аспарух. Гледам продължително време. Няма грешка! – Това е хан Аспарух! Виждам лицето, черната, буйна коса, очите с цвят на косата, има и мустаци, непобелели още. “Да бе, да! Хан Аспарух!”, ще кажат от “измислена реалност”. “Знаеш ли как е изглеждал хан Аспарух?” – Зная! Като образа на актьора Стойко Пеев от филма на режисьора Людмил Стайков “Хан Аспарух”. Ако не дам на българите този факт, даден ми чрез Божествена енергия и материализиран на платото от Небесното Царство, то тогава ще ми се отнеме способността да гледам и виждам небесни прожекции. Ако прочетете книгата ми “Моите космически братя”,  ще разберете как и защо гледам и виждам вълшебства. Ако не разберете, и да обяснявам, няма да разберете!

            Отец Никанор казва: “Не само да го говорим, но и да го живеем!” Аз ще кажа като него: Не само го пиша, но и го живея! Амин!

            Видяното пробуди всяка моя клетка. Мечтите стават реалност. И като по чудо, Асен взе микрофона и започна тъй хубава лекция, че аз подскачах на всяка теза от радост, и се провиквах от мястото си по нея (недобро поведение от моя страна!).

-        Ние сме пътуващ семинар...От ляво на пътя, в далечината, се виждат

Плиска и Преслав – столиците на Първото Българско царство. Когато хан Аспарух идва в Онгълъ с народа си, преценява, че няма флота и ако бъде нападнат с войска от морето, няма да има време да организира народа си за борба. Затова навлиза навътре в равнината, за да могат наблюдателите да видят неприятеля и да се подготвят за защита на хората и земята.

-        Не знаех този факт...степен народ...

-        Великият хан Кубрат, бащата на Аспарух, му поставя задача да

тръгне на запад и да основе държава. Аспарух е само на 20 години, но поема отговорно това тежко бреме, заедно с мъдрите съвети на баща си. Става водач на народа, жрец, ръководител, учител...

-        Идват от Приазовието. Определям, че там някъде, е Земна Шамбала!

-        Хан Аспарух е имал практически знания и умения за всичко. За

построяване на шатри, медицински умения, ръководене на кухнята, прогнози за времето, усет за нападенията...Живеели са повече върху конете. Жените са раждали върху конете...Решавал е всички проблеми на обществото...

-        Носел е в съзнанието си култура за държавно устройство, ханска

идеология, родова военно-структурна йерархия и данъчна политика. Бил е обучен на всичко това! Но го е имал и като даденост. Свише!

Всички в движещата се “къща” са притихнали. Удовлетворението е

голямо. Това, което казвам, ще го казвам винаги, за да осмислим величието на Аспаруховото Кубратово дело.

            Мястото за България е начертано свише. Даденост от Небесното Царство. Тава е интуицията за многото столетия живот. Но и българите въпреки бурите, крамолите помежду, нападенията от вън, устояваме всегда.

-        ...Свещена геометрия! – продължава Асен. – Людмила Живкова първа

променя съчинената ни от вън история. Тя ни е върнала към духовността. Била е Министър на културата. По нейно време се възражда Българската православна църква. Много църкви и манастири са възстановени. Обръща се към Запада и популяризира българската култура. Тя, културата, е знамето на Новото време...

-        Точно така, Асене! Точно така!...И както в древността новото,

духовното, е започвало от това място, нашето място, и сега тук е Шамбала – духовният център на Земята...Нека си го кажем! Няма да го кажат гърците например, сърбите...Те присвояват нашето...

-        А Русия? – тихо и риторично произнесе някой от дълбочина.

-        Русия е с нас. На зимната олимпиада в Сочи, показваха България на

три морета, граници до три морета, но не сегашните, а Симеоновите: Черно, Бяло, Адриатическо.

-        Делото на Живкова изпреварило времето си. Не я разбрали и...

-        Иван Славков казва, че кончината й идва от преумора.

-        Не се знае...

-        Аз пък зная, че има намеса – включи се в диалога Марин.

-        Ако е така, то тогава, ще се изненадате от поръчителя – подемам аз.

-        Русия?

-        Ооо...Не!

-        ...Кажи?!

-        Неискам!

-        Правиш се на велика..

-        Знаете, че велика немога да бъда. Велик е само Бог! А ние сме част от Него!

-        И то най-добрата!

-        Да! Така е! Нека имаме предвид – цялото човечество, не само

българите сме “сполучливо” Творение. Всички човеци сме по “образ и подобие” на Него.

-        Ами тогава защо умираме, почти масово, от корона вируса? – наруши

диалога между мен и Асен Йорданка.

-        Така е “записано”. “Седмата чаша “ се излива върху въздуха. Не ме

разбирайте като произнасяне на присъда. “Не съди!” е една от Божиите Заповеди...Ваксините ще спасят човечеството. Учените много бързо действат. Създадоха ги и създават лекарство против болестта...Изпит за човека! Бог ни изпитва! Прави проверка! Разделя житото от плявата...Аз не съм ваксинирана. Ше се ваксинирам с руска ваксина, произведена в България.

-        ...

“Спри! Стига си подклаждала огъня!” – Разбирам. Станах, стоя и гледам

какво е числото на отбелязаните във вечерята Господня. “И какво виждаш?!” – Тук ми подсказват предсказатели. Числото е един милиард и България е в този един милиард.

            ...Летим по пътя на Първо Българско царство. Отиваме на море. Северозападното Черноморие. Ние сме на запад, погледнато световному. Замислям се върху следното: Защо Херодот, древногръцки историк, който е посетил знаменитата Колхида, съответно още в древността, изказва възторга си за Черно море с думите: “От всички морета Понт Евксински е най-забележителното”. Какво е включил в словото “най-забележителното”? 

Ще започна търсенията на отговори за нашето море от многото названия. Най-първото, исторически доказано, е персийското Ашхаена, което означава тъмно. Може би под влияние на персите, гърците го наричат Понтос Мелас (Черно море). По-късно му дават името Понтос Аксинос (Негостоприемно море). През V – VІ в., преди Христа, гърците трайно се заселват по бреговете му, и променят мнението си за него, наричайки го Понтос Еуксейос (Гостоприемно море). В по-ново време е наречено Карадениз (Черно море), дадено от османските завоеватели заради съпротивата, оказана им при покоряваните от тях народи по крайбрежието. Други известни наименования са: Понтийско, Руско, Сурожско.

Уникална е формата на Черно море – “бъбрековидна вана”, в която има неповторима флора и фауна – “черноморска”, но има и имигранти – “каспийски” и “средиземноморски”. В най-ново време имигранти дойдоха и от други части на Световния океан. Например, рапаната, навлязла чрез корабите от далечното Японско море; ктенофората, дошла от Атлантика...

Българският черноморски бряг има дължина 378 км, което съставлява 9,2% от общата брегова линия. Плажовите ивици заемат 34% от дължината на нашия бряг. Най-дългата плажова ивица по нашето крайбрежие е Камчийско-Шкорпиловската с дължина 12 км. Плажната ивица на Керамути, Гърция, е 11 км, тоест с 1 км Българският плаж е по-дълъг.

През България преминават два от петте европейски пътя на прелетните птици. Виа Понтика е западночерноморски път, който събира птиците от средната част на Източна Европа, преминава над Дунавската делта, Черноморското крайбрежие, Босфора, Дарданелите, през Мала Азия и завършва в Африка.

Прелетният път Виа Аристотелис използват  птиците от Средна Европа и централната част на Балканския полуостров. Той преминава по долината на р. Струма, през Гърция, п-ов Пелопонес, о-в Крит и също завършва в Африка. 

Всичко до тук е предвкусване от удоволствието да пътуваме и стигане до морето.

В обсега на очакванията се настанява любовта. Тя идва от песните, които звучат в микробуса. Песни за морето, обичта, приятелството, взаимоотношенията, природата, за България. Песни – хитове. Пеят любими наши певци: Лили Иванова, Георги Христов, Емил Димитров, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Мими Иванова, Силвия Кацарова, Панайот Панайотов, Мария Нейкова, Маргарита Хранова, Михаил Белчев, дует “Ритон”, Тони Димитрова, Миро от “Каризма”...

Небесно царство!

Всички обстоятелства около това пътуване са отлични. Оценката прави душата, зажадняла за духовност с материалност. Та ние сме на Земята, но с Небесно Царство – новата форма на живота!

Казвам на Мима:

-        Усещам морето от 20 километра!

-        Как го усещаш? Чрез какво го усещаш?

-        По въздуха! Морският въздух е наситен с всички земни елементи и космически, основно от Слънцето, има и звездни...Йодни йони, манганови йони, магнезиеви, железни...

-        Цялата Периодична система на Менделеев?

-        Да, може така да се каже!

-        Защо ние не ги виждаме?

-        С големината на наночастици са, тоест – свръхмалки. 5 G измерение – дълбочинното. Светът продължава в дълбочина. Там е подреден до съвършенство. Наруши ли се подредбата, рухва и видимият свят. Ако обхваща по-голяма част – наблюдава се и във видимия свят.

-        Пак ще питам – как усещаш от 20 км морският въздух?

-        Като освежаване и проветряване на всяка клетка!

-        Усещане в дълбочина?!

-        Много сполучливо определи, Миме. Знаеш ли кое е чувството в дълбочината?

-        ...

-        Любовта!

Последва мълчание. Словото за любовта предизвика воблиране навсякъде.

-        Значи Любовта е всичко – тихо произнесе Мария.

-        Да! Бог е Любов!...

-        Пристигаме – чувам да казва Асен и моята любима тема “Бог е Любов”, остана за обяснение за друг път. А Мима е чудесен субект за това дело – слушане с интерес.

Спираме до хотел “Роял” за да слезем, а микробуса ще отиде на друго

 място на паркинг.

            Обичам Каварна! Ка- е космическа сянка на белочела Варна! На точното място в точната време сме. Заливът е приютил мястото – приморското равнище. На 10 метра от морето е хотела. Морето е толкова спокойно, че аз си задавам излишният въпрос – защо е така?! Не съм виждала друг път Черно море толкова спокойно.

До хотела сме. Не бързаме да влизаме. Гледаме морето и дишаме. От дясно -  височина като естествена призма. Доста подходяща за изкачваве и съчетаване на морски с планински туризъм. От ляво има също височина, по която са накацали чудно хубави хотели. Между тези два върха близнаци е “Рояла”.

По пътя и тук се вижда, че някои туристически обекти са изоставени заради пандемията. Силвия и Асен доста са се потрудили за да открият действащият ”Роял”. Външно, видимо, личи, че са се грижили за обекта през година и половина затваряне.

Влизаме вътре. Ние сме първите посетители за уикенда. После дойдоха румънци. Обичат Черноморието нашите съседи! Обичат България! “От къде знаеш?” – От историята, от държането към нас при посещения в Румъния, от поведението им тук и сега.

Петте звезди на хотела заблестяват. Чистота, красота, блясък! Чувствам уважение към туристите чрез свършената работа тук. И я продължават с дискретност, акуратност, почит, сдържани усмивки, обич към “звездите”.

Посрещат ни със закуска. Има различни сандвичи, чай, кафе, сокове, мляко,...Ям най-вкусната закуска, която съм яла досега. И това го казвам не от куртоазия, а от действителност...И се заредиха хубости, вкусотии, блясък в ресторанта, с храната, от разнообразието на ястия, и присъствието на любимите ми морски деликатеси от всички видове - това е съвършенство!.

Сърцето ми подсказва, че ще стане чудо.

Царство Божие.

Следва СПА възторг. Басейн с минерална вода, джакузи, солна стая, билкова стая, парна стая, масаж, сауна, релакс. Излизам от процедурите преродена. И казвам на Силвия, че искам пътешествия, в България, отсядане в хотели със СПА център.

Отклонение

Усещам, че хората, които ще четат книгата ми, ще помислят “от къде взема пари?”. Това ще са хората, които са на моето ниво. Моето материално ниво е под средното. Не крада и нямам любовник. Имам рента за ниви – наследство от родителите, но парите от там не са много. Пенсионираха ме с 360 лева, най-ниската от пенсиониралите се заедно с мене в търговската гимназия. Защо е така? – Защото дадоха възможност директорите на училищата да решават съдбите на учителите. Чувам гласове: “Нали има правила?!”. Отговор – В годините на “тъмна Индия”, правилата майсторски ги “сътворяваха”. Искаха да ме пречупят, да им се моля за пари. Това са човешки правила, а не природни. Последните са съвършените. “Ще им дам ДМС-то да го разпределят, че да се изпокарат помежду си!”, думи на директорката Асия. Цинична политика!...Да продължа за парите. Не се оплаквам, но понякога те не ми достигат за “екскурзийки”, както казва съседката. Вземам  на заем от хора. После ги връщам... Искам да знаете, че съм щастлив човек, затова пиша книгите от първо лице единствено число. Знаете, че научните публикации се пишат от първо лице, но множествено число. Ако аз направя това, то ще трябва да включа асии, зари, квазимодовци, туи, лилити и други.  А не искам! Но в “Синергетично моделиране на универсалното в уникално...” го правя, защото съм стъпала на раменете на гиганти в науката и Главен Учител е Христос от Небесното Царство. Рецензент на темата бе академик Сава Гроздев. Оценката – отлична, комисията в Департамента определи – “незащитила”. Сърцето ми плачеше. Остана в душата ми името Сава Гроздев. Същият човек, от когото съм се учила като учителка. Сава Гроздев обучи първите българчета, които печелеха първите места на световни олимпиади по математика. Изводите няма да ги правя.

Лъжите за мен и кражбите около мен, ме мотивираха да пиша.

От къде идва щастието ми? – Свише! От царството Божие. А То на Земята идва от природата Българска, заедно с човечността.

Мисля си, дали не съм егоистка, защото се грижа само за себе си. Някога родителите ми, когато се омъжих, ми купиха апартамент и кола. И продължиха да ме подпомагат с пари и продукти от село. Радваха се за внуците. Правеха икономии, за да даряват.

Отклонението няма да е пълно, ако не пиша по въпроса за свободата. Нея получих последните 10-12 години. Ситуацията в България на “изчегъртване” ми е до болка позната. Преди пенсионирането ми, в училище, и мен по подобен начин “изчегъртваха”. Но за него знаят в града до Голямата река, а за другото – Цяла България. Сърцето приритва от “изчегъртвания”.

 

Шамбала

Ценя всичко красиво, добро, умно. Каварна, заедно с хотел “Роял” стават скъпоценности.

Дните на престоя тук са слънчеви, морето - учудващо спокойно, тишината - завладяваща. 

И така – от първия ден “на свободата” започна “приказката от приказките” в бисерния дворец. Всяка минута е щастлива. “Живей за мига!” Миговете са колоритни. Тук представиха книгата ми “Сватба”. Сватбата е на Христос. Невястата е Църквата. Сватбата е на Българска земя. Царството е Небесно. Ново Небе. А Земята Нова ли е?!

В пред последното денонощие на това свещено място сме. Станах  рано. Направих си крос по брега на морето. Защо го направих – твърде нездравословно е да се извършва толкова рано?! – Навярно, за да стресирам организма си?! – Да го предизвикам, за да се отключат особените неща. Правя го несъзнателно, осъзнавам го – сега.

Предпоследна вечер е. Питам Владимир:

-        Как преценяваш почивката тук? Хареса ли ти? Как се чувстваш?

-        Почивката е добра. Харесва ми, но няма танци...танци, за да се раздвижим и физически по-активно.

-        Ее...Не бива с танци. Във втората вълна сме. Вирусът е непредсказуем. Трябва да сме дисциплинирани...Този път ще мине без танци...

-        Корона вирусът има избирателно действие...

-        Всички вируси го имат. По биолотия обичах да преподавам за вируси. Казвах на учениците, че вирусите нямат землянската организация на живота – клетъчната. А те с усмивка отговаряха: “значи са извънземни!”. Вирусите са само една молекула нуклеинова киселина – ДНК или RНК, в зависимост от вида на вируса, опакована от много белтъчни молекули. По тези два вида молекули – нуклеинови киселини и белтъчини, приличат на нашия живот...Ще прадължа за вирусите и преподаването, но искам да те питам за това, което каза Асен за тебе, че ти правиш математически екологични модели на вирусите в Китай?

-        Не е точно така...

-        Добре, добре...и да ми обясниш, няма да запомня термините...

Предпоследна нощ е. Удовлетворението е пълно. Ще спя в екологично

чисто легло. Мислите се реят като птица. Мечтите – спираловиден хаос.

По някое време съм заспала. Около 3 часа се преобръщам в леглото, силно се стресирам, защото съм на ръба му, спира ме от падане нощното щкафче. Разбирам, че по този начин моите космически братя ме събуждат, за да запомня съня, който ме разтресе до преобръщане. Започвам да го “обличам” в слово. Повтарям го наум няколко пъти. Сънувам Шамбала, Земна Шамбала (припомням: има и Небесна Шамбала!), Земната е тук, Северозападното Черноморие (включва и Онтълъ!). Земната и Небесната си взаимодействат и се получава “мана” (по Библията!) - духовна храна, Духовна Шамбала, която е още от преди древността. Очертанията са в състояние сомати (виж Речник!). От Арката излизат пламъци. “Огънят е запален! Действайте! Центърът е тук!”

            Вълнението е голямо. 10, а може би 12 бала?!

            Този сън остава в подсъзнанието, съзнанието, свръхсъзнанието. Той е духовната храна завинаги. То е като при пеперудите – един път вкусват “нектар”. А какво става с пеперудите след този “един път”? – Никой землянин не знае! Изчезват! Разбира се, не ми се иска да изчезна от Земята, от земния живот. Имам още работа тук и сега. Моля Бога да остана. Амин.            

Магията на природата

Екопътека “Искър-Панега”, златен парк и пещера “Проходна”

15-16.05.2021 г.

            Исках, по-точно мечтаех да посетя екопътеката до Луковит. Често пътувам до София и поглеждам с любопитство входа й. Представях си я като природна даденост и изненадващи човешки аранжировки. Преди години, като учителка по екология, на национална конференция, дискутирахме по проекти за екопътеки. Един от проектите бе за екопътека “Искър-Панега”. Този проект грабна вниманието ми. Трябва да кажа, че не беше лесно на съставителите проектанти. Засипвахме ги с аргументи и контрааргументи, но те уверено, спокойно, научно и с търпение отстояваха проекта. Дойде момента за финансирането му. Това бяха годините на галопираща инфлация. Тогава съобщиха, че ще плати разходите човек, който не е богат, но от любов към природата и хората, ще го направи. Това е историята на моите спомени. Сега разбирам, че този приказен геопроект е финансово подкрепен по Програма ФАР “Развитие на Българския екотуризъм”.

            Както винаги за нашите екскурзии, тръгваме от площад “Свобода”, където е величествената църква на Уста Кольо Фичето “Света Троица”.

            Зажаднели за пътешествия след карантината, всички излъчваме промяна. Тези невидими лъчи осветяват околното пространство. Става  радостно на душата. Спокойствието и сигурността пък идват от Невзад – способният водач на автобуса.

            Предварително си чертая умствена скица на екопътеката. Основно място в нея заемат скалите, свидетели на милиони години извайване. Част от тях се виждат от магистралата. Реката не се вижда, но тя има решаващо действие върху пейзажа. Нямам виждания за нея. (После се оказа, че най-голямата изненада идва от реката. Тя е голяма, пълноводна, с разнообразен скалист бряг, с растения и животни. Моментално в съзнанието ми се изработи съждението: та то е като по Амазонка!). “Ходила ли си по Амазонка?!” – Не!...Амазонка е най-пълноводната река на Земята. А това е река Златна Панега. Тя води началото си от един от най-големите карстови извори – Глава Панега, разположен на около 19 км южно от град Луковит. През миналия век учените са изследвали геоложките, геоморфологични и палеологични особености на района и хората действат за запазване автентичността и чистотата. Така природата ни се отблагодарява с красота и любов.

            Царство Небесно! Нова земя и ново небе.

            Селвасите на Амазонка са “белите дробове” на планетата Земя, но от години Бразилската джунгла се изсича за кафеени плантации. Тази човешка намеса е изключително вредна за всички нас. Може ли да бъде спрян този вреден процес?! Наричат държавата Бразилия – планета Бразилия. Огромна земя и вода. Казват, че тя се владее от трима човека, тоест трима човека имат собствена планета.

            ...Пристигаме рано на паркинга на екопарка. Организаторите предвидливо са предприели това ранно идване. Днес ще има хиляди посетители. Имаме фиксиран час за разходка по река Златна Панега с моторни лодки. Ние сме първи. След нас има още 5 000 запазени места за лодките.

Влизаме през триумфалната арка. “Защо триумфална?” – Така чувствам

ситуацията! Така виждам един от двата входа на екопарка “Искър – Панега”!

            Вървим “в индийска нишка” над пропастта. До мен е Стефка Билева. Усещам близостта й – физически, душевно и духовно. От нея идват обичливи лъчения.

Стигаме до кея. Качвам се в първата лодка. Имам на гърба си жълта спасителна жилетка. Водач на лодката е Кристиян. С мен са Владимир, Пепа и Марин Общо 5 човека. Най-малката лодка и може би затова пътешествениците се колебаеха да се качат. Но всяко събитие си има предимства и недостатъци.  Предимство за мен е, че не говорим в лодката и мога да мисля за духовни природни представи и да усещам какво ми “говори” природата. А тя казва: забелязваш ли скалните образувания, меандрите на реката, растенията, животните и всички форми? Чувстваш ли видяното като любов? Усещащаш ли вибрациите на въздуха? А присъствието на хората в лодката?...

Правим завой над водопад, който задвижва водна електроцентрала. Има пълно оползотворяване на природните дадености.

            Как разбраха ръководителите на Клуба на пътешественика по света “Алеко Константинов”, че искам това посещение? – Навярно по интуиция?! Господ много бързо изпълнява желанията ми. Благодаря, Ти Господи! Амин!

            Небесно Царство!

            Дали ще запазим нашата Амазонка от замърсяване?! - От нас зависи! От нашата екокултура! Посоката е правилна – запазване на девствени кътчета в България. Имаме ги в изобилие като количество и разнообразие.

            Срещаме се с пътниците от нашата група в голямата лодка. Поздравления, усмивки, радост, приветствие с ръце, човешки щастлив шум озвучават въздушно-водното пространство. А скалите създават любимо за всички ехо.

            Съпреживява с нас младежът Кристиян – водачът на лодката, със сдържаност, увереност, с обич към задължението и работата, и с интелигентно човешко присъствие.

            Следва второ действие – разходка по екопътека “Искър-Панега”. Вървим успоредно на реката. Ние тръгваме по лявата страна. Красиви мостчета, някои с вити стълби, позволяват да преминем и на дясната страна. Изморим ли се – има гиздави, велелепни пейки. Една компания е седнала на пикник, по-далеч – други – до барбекю.

            Минаваме по дървен понтон, застопорен до голяма отвесна скала. И си казвам: ето, и в България има истински каньон!

            Ненагласено се събираме в беседка. Асен разказва легенда за името на река Златна Панега. След разходката го моля:

-        Асене, много интересна легенда. Дай ми я на книжен носител, за да я впиша в книгата “Небесно царство”.

-        Пусни си интернет!...не бъди упорита...

-        Прав си! Инатя се по този въпрос...а трябва да...

Почти всички сме тук. Връщаме се по пътеката към изхода до кея.

Всички оживено разказваме случки. Срещаме вече много хора. Една млада жена, от друга група, се навежда до един дънер, взема захвърлена консервна кутия, и тихо говори: “Не се научиха да не замърсяват! Какво им пречи да хвърлят боклука на определените места...” Браво на тази жена!

Мисля си: сега всичко е ново, красиво, все още девствено, а какво ще стане, когато много години и много хора започнат да се движат по екопътеката? – Не зная! Но зная, че на Рилските езера пътеките са “изчегъртани”, хлътнали сантиметри. Рони се пръс, засипва околността...

            Следва трето действие – посещение на Златния парк към Златната река. Казват, които са идвали на това място, че е царство на приказките. А тук са идвали Асен и Силвия, за да “проиграят” маршрута за нас, участниците в клуб “Щастливеца”. Благодарим ви, за това, че ни доведохте на това място!

            Наречен е “златен парк”, разбираемо е – поради името на реката, покрай която е – Златна Панега.

            Необходимо е да излезем от тази част на комплекса – екопътеката и реката. Движим се по стръмен, широк друм. На най-голямата стръмнина, изведнъж, останах сама. Защо останах сама? – “За да гледаш към/в слънцето!” Правя го, не се инатя. След 11 часа е. Поглеждам в яркото слънце. И, о, - чудо! До него се появи още едно слънце. То е млечнобяло, до нашето слънце е, и сякаш акумулира светлина от него. Не! Не може да бъде! Две слънца! Ще премигна и ще погледна пак. Правя го.

-        Какво гледаш нагоре? – мило проговори приближилата се Стефка.

Това ме отрезви. Сведох глава. Не и отговорих, защото отговорът ще

увисне във въздуха. Казах наум: две слънца. Вече съм виждала две слънца – огнената осмица, но тези са истински, а тя като че ли бе излязла от древността. Истинска , но от древността. “Това е Сириус! Това е Христос! Второто пришествие!”

            Трето действие – пристигаме пред входа на Златния парк. Има атрактивна бариера със стихове, като първите им букви изписват името на парка “Златен парк”.

 

Златната река – ела при нея,                  Знае се за теб не се отнася-

Луковит в прегръдката и грее,               Люпеха се семки, хвърляха си фаса,

Ако искаш да усетиш радост,                  Ама вече им се стори чисто тука,

Тръгвай през подвижната преграда,     Трябва да е в кошчето боклука.

Ехо от предания безбрежни,                    Е, в тази хубост наготово,

Някъде напред ще те посрещне,                        Нека сме добре дошли отново!

 

Паркът ти е щедро благодарен,              Пак да дойдеш тук, и пак на чисто,

Ако чист го пазиш, солидарен,               А в душата ти да е лъчисто,

Роден край, за него щом се грижиш,    Радва ли те хубостта природна,

Като в крак с природата се движиш.    Кани за постъпка благородна!

           

            Спираме пред стиховете, прочитаме и продължаваме по природна пътека, от двете страни на която има зелена растителност – природна и създадена от човека. В ушите ми звучат словата, често произнасяни от Асен: “Гърците идват в България заради зеленината!”.

            Стигаме до езерото, получено в резултат на преграждане водите на реката. Тук е изграден ВЕЦ – комплексно използване на ресурсите.

            Езерото е най-приказната част от трите съставки. В средата на езерото като малък лебед плува къщата на Малечка Палечка или някоя нейна сестра (както казват някои посетители). Върху този “Лебед” Деси Добрева създаде най-новия си клип.

            Още една къщичка – гъбка се мъдри в езерото. Около нея има водни лилии, които засилват екзотичността на мястото.

            На брега са построени два замъка с материали камък и стъкло. Като на  испанеца Антонио Гауди! Но със старобългарска визия, български дух и българско сърце.

            Асен се доближи до мен и каза:

-        Виж човекът, който е ето там – и посочи мястото. – Това е човекът, който построява замъците, без да иска пари. Човек с голямо сърце. Стои, гледа хората и се радва. Не се явява в светлината на прожекторите. Остава по собствена воля анонимен.

И аз си казвам наум: това е човекът, за който говореха еколози, някога,

при приемане на проекга “Искър-Панега”.

            Разходката до тук е съчетана с посещение на пещерата “Проходна”. Тя е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се близо до село Карлуково. Местните хора я наричат “Очите на Бога”.

            Преди три години ние я посетихме, но тъй като има голям интерес към нея, отново ще бъдем там.

            Тръгваме с микробуса. Асен дава информация за пещерата. Тя представлява естествен скален мост с дължина 262 м. Има два входа – голям и малък. От малкия вход с височина  около 35 м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България 45 м височина.). Проходна е естествено осветена, а изваяните от природата отвори в тавана – “окната”, правят пещерата неповторима.Разположени един до друг, с еднаква бадемовидна форма, те удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича “Очите на Бога”. Гледани под определен ъгъл, те наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат сълзи. Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван – невероятната симетрия и разположение на “окната” навяват страхопочитание и чувство за мистерия...

Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е “Време разделно” (1987 г.). Тази година снимаха “Елбетица” със свищовско участие – танцовият състав с ръководител Явор Узунов.

            Пристигаме на голямата поляна пред пещерата. Има много превозни средства с много хора, но пещерата е огромна и побира всички. Някои младежи се снимат. Има и скални катерачи, които обучават на този вид спорт желаещите. От окната се спускат надолу.

            Миналият път със Силвия си казахме – пак ще дойдем, и ето ни сега пак сме тук.

            Разглеждаме пещерният лабиринт. Наблюдаваме и атракциите. В това море от хора се чувстваме добре и с настроение. Говоря за почти всички от групата, защото така чувствам нещата.

            Излизаме от пещерата и се отправяме към Национален пещерен дом “Петър Трантеев”. От далеч се вижда, построената в цепка на скалата сграда. Гледана отгоре, казват, че формата наподобява прилеп.

            Фото-пауза. 

 

Розовата долина

 

Браво!

Тръгваме с клуба на пътешественика към Розовата долина.

Браво на организаторите Силвия и Асен!

Нахлуват мисли в съзнанието: Алеко Константинов пише пътеписът “До Чикаго и назад” и създава Бай Ганьо с прототип търговец на гюлово масло; бяхме на празник на лалето в Истанбул, а сега ще бъдем на празник на розата в Казанлък;

            5 и 6 юни 2021 г.

            Тръгваме от града до Голямата река, площад “Свобода”. Ще минем през град Велико Търново. Ще вземем пътешественици от града. После през Прохода на Републиката “Хаинбоаз”.

Движим се към село Скобелево, където се намира Етнографският комплекс “Дамасцена”.Ще присъстваме на празник на Розата. Силвия и Асен описват комплекса така: разполага с малък музей; огромна градина; ресторант; изкуствен водопад, езеро с лебеди и патици; розоварна, където посетителите могат да наблюдават производството на розово масло и да чуят информация за комплекса и производството на розово масло.

            Пристигаме пред портите на дома  на Розата. Кокетно мостче ни отвежда  пред входа. Посрещат ни с локум от роза. Момичетата и момчетата са облечени в национални носии. От вътрешността се чува класическа музика в изпълнение на стунни инструменти.  Това са Angels Strings.  Божествена музика, ще кажа аз. Въздухът разпространява трептенията й над целия компликс “Дамасцена” и над околността. Как дабре са се погрижили организаторите за настроението на гостите, единни сме всички от групата в оценката! Момичетата свирят виенски валсове, музикални моменти, следват менуети, “Лебедът”на Сен Санс, “Малка нощна музика”...

Рекичката ромоли. Езеро с лебеди – бели и черни. Само черните са в езерото, белите – по зелените поляни/тераси. И рози, много рози. Алеите са послани с рози. Ухае на гюл! Жал ми е обаче за буздисаните рози.

Свирят Щраусов марш. Дивях се на чуждестранни красоти, а в България е рай! И като казах рай, идва в съзнанието прогнозата на академик Б. Палюшев, който още 2005 година каза нещо , което ме води през годините. И живея, търся, работя за да стане реалност. То е:

            “Ние се намираме в началото на едно ново пробуждане, на нов ренесанс, водещ ни към още по-задълбочена представа за физическата реалност на Творението, която вече ни позволява ясно и убедително да видим мястото на духовността в световната картина. И в този случай Бог избира точното време на тази важна промяна в човешките разбирания, за да оповести на света великата вест за настъпващата Голяма промяна в живота на човечеството, ознаменувана с Второто пришествие на Иисус Христос и установяването на новата форма на живота Небесното Царство.”

            Небесното Царство! Това е загадката! Но Господ и тук помага! Когато имаме посоката на търсенията,  стават събития, които дават доказателства за Него тук, на земята.

            Много хора има в комплекса. Зажаднели сме за празненства, разходки, общуване, усмивки.

            Съпътешествениците се снимат. Канят и мен, но на мен не ми се иска – отказвам. Асен настоя да ме снима до Щастливеца. Достойна ли съм за снимка до него?! Заставам с притеснение. Скулптурата “Алеко Константинов” излъчва електромагнетизъм. Действителен! От оня – на електромагнитните същности, които населиха дома ми. Обхвана ме безпокойство, което доведе до нещо, което не отразява истинските ми чувства към Алеко – пипам от далеч скулптурата. Да си поговоря с Алеко, казва Асен. Доста умно упътване! Но аз не успях да си поговоря. Многото хора около мен и страхопочитанието, което изпитвам, ми отнеха мислите и говора.

Кой е скулптура, който е направил Алеко като жив! Оживотворил го е. Ето новата форма на живота Небесното царство! Но Небесно царство за нас, живите.

Изгладняхме. Сядаме за обядване в заведение, където има много

картини. Дълго е 500 метра, запълнено с картини. Та на мен ми е необходимо много време да ги разглеждам! Нищо, имаме време!

            Шоуто продължава в открития театър със забавна и танцова музика – от любимите мои песни. Някои танцуват. Силвия и Марго, от нашата група, също танцуват.

            Посещаваме музей на открито, където има сечива от едно време, които предизвикват спомени от моето детство. Има и музей на закрито с копия от тракийско злато.

            С водопада пресъздават планина. Също интересно, сполучливо, запомнящо се.

            Стигаме до розоварната. На входа – скулптура на героя на Алеко Бай Ганьо. Много успешна. Определям: има прототип на скулптурата -  не на героя, а артистът, който играеше Бай Ганьо - народният артист Георги Калоянчев.

            В розоварната, в котли, се варят розови венчелистчета, за извличане на розовото масло. В страни – много чували с розов цвят. Но защо много хора ровят из чувалите? Избират си цветове, слагат ги в красиви кошнички и ще ги отнесат в къщи. Всичко е безплатно за посетителите. Но не се ли пилеят  ценните цветове?

            България е прочута с розовото масло. Наричат го течното злато. Получава се чрез двойна дестилация на розови цветове. Намира приложение в козметиката, медицината, хранителната индустрия.

            Тръгваме към ферма за щрауси “Четирите сезона”. А слънцето пече ли пече. Стопанинът ни повика да седнем под дебелата сянка на узряла череша. Покани ни да си откъснем череши. Възползвахме се.

            Лекцията за щраусите започна бързо и непринудено. Във фермата има 12 щрауса в 4 семейства – 1 мъжки с 2 женски във всяко семейство. Отглеждат ги за яйца и месо, основно. Всички части на щраусите се използват. Например: миглите – четки за рисуване; пера – в Бразилия за карнавала; месото – най-диетично; мас – в медицината – бързо регенерира клетките; кожата – дамаски за коли, защото не запотява; на краката има остър нокът, използва се за виагра.

            Щраусите живеят 70-75 години. Мъжките достигат 180 кг, а женските – 96 кг. Мозъкът им е колкото грахово зърно. Имат малка памет, два стомаха, нямат жлъчка. Десет дни могат да не се хранят и да не пият вода. Издържат. Ухапването от щраус е леко, но с шипа – почти смъртоносно.

            Нямат врагове. Убиват дори лъвове (мъжкият). Бягат 80 км в час. Имат голямо сърце, малък далак. Липсата на жлъчка улеснява бягането. Коя е родината на щрауса?, пита нас. – Южна Африка. Някои казват Австралия. Там е птицата ему, но тя е по-малка. Защо Ю. Африка? – Там са необходимите условия. България е подходяща за отглеждане на щрауси. Те не боледуват от вируси, когато са големи. Имат най-силната имунна система.

            Снасят 15 – 18 яйца. Голяма смъртност има, когато са малки щраусчетата. Срок за излюпване 40 – 42 дни. Люпи мъжкият. Те се грижат за малките. Яйцата снасят от март до ноември. Яйцето е тежко от 1 кг до 1,200 кг. С малко жълтъче. Яйцата са най-добри за крем карамел. (После вкусихме крем карамел.)

            В едно стадо има 8-10- 12 женски, с 1 мъжки. Един мъжки опложда само една женска птица. 2 – 4 пъти мъжкият скача на женската за 1 ден.

            На третата година щраусите стават полово зрели. (Тук лекторът – стопанин спомена Дарвин, но аз не успях да уловя смисъла, тъй като съзнанието се занимава с изводи и отчита: отлично структурирана лекция; напомня ми за моите преподаватели в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”!)...Имунната им система се задейства след двумесечна възраст. Храна – даваме им трева.

            Преди да снесе яйцето, женската бяга много нагоре – надолу...нагоре – надолу...нагоре – надолу. Винаги привечер снася в резултат на бягането.

            Щраусите ритат при стрес. Два пъти сменят перата – пролет и есен. Сами си чистят изпражненията. Даваме им по 400 – 600 гр. жито на ден. Царевицата ги затлъстява. От 1 март им се дават смески, заради яйцата. Даваме им трева, марули...

            Най-силен имунитет! На какво се дължи? – Задава въпросите лекторът. И отговаря: природата ни е дала много мозък, но не го използваме, много малко дала на щраусите...; нямат жлъчка – това също е благоприятен фактор за добър имунитет.

            Гледам, слушам Николай Чалъков и му се възхищавам на уменията да прилага науката на практика и да обяснява разбираемо. След кратка пауза той каза:

-        България е на това дередже, защото икономистите са завършили в Свищов.

-        Точно така е...точно така! Наблюдавам явлението вече 30 години!

Николай Чалъков продължи:

-        Ципата на щраусите е богата на протеини. Има поверие – за безплодието...Там където има черупки от яйца на щрауси, не се развиват паяджини. Турците са го открили. Джамиите са много високи и не могат да ги чистят във височина, там поставят черупки.

Лекцията свърши. Друга група чака за наблюдението и информацията, но

 аз не мога да не изкажа възхищението си от лектора. Започнах да говоря разпалено и с въодушевление. И след многото приказки от моя страна, питам господин Чакъров къде е завършил . “В Пловдив”, отговори той. И отново започнах огнени слова. Той разбра, че се радвам и ми целуна ръката. Този жест силно ме развълнува, обезоръжи словото ми, и инстинктивно взех ръцете му и започнах да ги целувам...Далеч от нас новата група посетители чакаше лектора, на мен ми стана съвестно, че го задържам, а Николай Чалъков не ме укори, а се  усмихваше с блага усмивка.

            Трети ден в град Казанлък. Горещо е, но тук има много дървета с обширна и дебела сянка.

            Днес ще наблюдаваме дефилирането.

            Отиваме към централния площад. Минаваме през улица, която е окичена с щандове, пълни с най-различни нещица. Има и интересни, малки, нежни скулпторки, които после ще разглеждам по-подробно.

            На площада манифестацията – започнала. Намирам си прохладно място, което е естествен зелен тунел. Чува се силният глас на водещите. По булеварда преминават дефилиращите. Стройно, красиво, с желание. Първо преминават съставите от Казанлък – много състави, трупи, групи. Виждам да танцуват латино танци от всеизвестния “Памбус център”. Акробати от Варна. Мажоретен състав – Русе. Прочутата Берковска духова музика. Мажоретен състав – Шумен. Градски духов оркестър – Шумен. Аниматорска група “Веселяците” – Русе. Куклен театър – Сливен. Куклен театър Бургас. “Любомир Кабакчиев” – театър на Казанлък. Пазители на традицията – Розата, мъже облечени като Бай Ганьо; Групата води свещеник; С пръскачка пръскат публиката с розова вода; ІІІ Шипченски пехотен полк; Национално дружество “Традиция” с каруци; Розоберачи от село Серганово, хвърлят към публиката розови цветове, а други с пръскачки, пръскат с розова вода; Много розов цвят – село Хаджидимитрово; град Трън – кукери; Бобоито – кукери; Село Ясеново, село Дунавци, хора от Шейново с кобилици, с гердани от свежи рози; играят ръченица, облечени в национални носии.

            На трибуната участничка в това грандиозно тържество, произнася благи думи за празника и за България.

            Дефилето не е приключило. Танцов състав играе хоро – ръченица. Преминава танцов състав на завод “Арсенал”.

            Накрая завършва с български хора, в които участват всички. Играх и аз.

            Дълго продължи тържеството, но на никого не му омръзна, нито на публиката, нито на участниците в парада.

            През цялото време площадът е огласян от песни за България и българската роза. Веселие, настроение, усмивки. Град – вселена!

            На една полицейска кола прочетох надпис “Сириус Секюрити”. Да! Планетата Сириус се носи бързо към земята и влияе на хората. Великата вест за Христос.

            Небесното царство.

            Отиваме в Историческия музей на Казанлък. Тук има богатство на история – древна, средновековна, нова. Започва се от неолита, преди 6 000 години. Схеми, карти, макети, предмети, накити, слова...

            Сетивата улавят интересна история: Одрисите били в политическо отношение с елините в партньорство или в противоборство. И двете противоположности – заедно. Включвали в политиката и практиката и двете противоположности едновременно.

            Отивам в Картинната галерия. Тук ми се иска да остана поне една  седмица; Записвам: скулптури на Доко Доков – “Леда с лебеда”. Картината на Ангел Христов “Сашо”, 1955 г. ми напомня една картина на Ева, която е със заглавие “Ти кой си?”, а “Сашо” сякаш казва: “Какво искате?”.

            Привлече ме картината на Стефан Иванов “Есен”, защото пиша книга “Есен 20”, а картината изразява жена, която гледа като есента.

            Гледам хаотично, защото нямам достатъчно време. Тази Галерия е уникална, оживява в момента, после преминава в друго измерение.

 Виждам “Голо тяло” от Дечко Узунов. Напомня ми картина на Ева, подарък за мой рожден ден. Питам я, влизала ли е в Галерията. Не, не е влизала и нейната картинка не е повлияна от картината на Дечко Узунов.

            Гледам портретите с други очи. Променени очи, променено съзнание, аз съм променена.

            Голямата промяна!

            А картината на Милко Божков “Размисли”, ми напомня на снимката ми с белия ореол, която е на село и продължава да се саморисува в тишина, спокойствие и природа.

            “Позиция в пространството” на Димитър Казаков /Нерон/, сравнявам с писането ми на книги.

-        Ти пишеш ли? – попита Донка.

-        Да!

-        Развалям мнението си за тебе щом пишеш – сериозно каза Донка.

           

Хисар

            17 и 18 юли 2021 година

            В новооткрития минерален комплекс Terme di Xissar сме, направен по аналог на римските императорски басейни за релакс с термални води. Новостта води до това, че аз огладнях. Ани и Владимир откликнаха на желанието ми за отсядане в ресторанта. Представям Владимир на Ана, че е математик, преподавател в СА – Свищов, а него питам с какво се занимава през този период:

-        Теория на вероятностите, дискретна математика, математически анализ...

-        Какво е дискретна математика?

-        Лишена от принципи за непрекъснатост. Редица без граници. Синоним на комбинаториката – някои смятат, че това е дискретна математика. Комбинаториката  се занимава с въпроси от елементите на едно крайно множество да стане крайно; избор; наредба; конфигурация; подредба на елементи на крайно множество; структуриране. Лингвистичната математика е дял на комбинаториката.

-        А лингвистична математика?

-        Множество от думи да свържеш в изречение...

Сервираха обяда и започвам да се храня с апетит.

Заредена с енергия, разглеждам комплекса. Седем басейна, има басейн

дори за бебета. Има солна стая, парна баня, сауна, джакузи. Поетапно опитвам всички удоволствия. Музиката е еднотипна, сякаш е зациклила в един кръг, подбужда обаче душата за танци,  но тъй като никой не играе, играе само сърцето и душата, а мозъкът мисли как да опише тази красота.

Панагюрище

            Отпътуваме за Панагюрище. 18 юли 2021 година. На днешната дата е роден Васил Левски.

            Ние сме пътуващ семинар. Асен спретва интересна лекция, но тъй като не мога да се изразявам така завладяващо и цветущо като него, ще пища само посещенията, които ще направим, а какви трептения ще ме завладеят, ще ги опиша на място.

            В Панагюрище ще гостуваме в Историческият музей; Панагюрското Златно съкровище; мемориалният комплекс “Априлци”; Къщата-музей на Райна Княгиня. Ще посетим църквата “Свети Георги”.

            След това ще отпътуваме за Старосел. Там ще посетим тракийският култов храм “Четиньова могила”, край едноименното село, където още през V век преди Христа съществувало тракийско селище.

            “Четиньова могила” е открита през 2000 година от екипа на археолога Георги Китов. Могилата е храм мавзолей, напълно запазена. В нея са се изпълнявали религиозни ритуали, свързани с култа към Богинята-майка, нейният син Слънцето и Орфей. Преди 2500 години в могилата са влизали елита (шамани), затваряли са ги, понякога за дни, и те са мъдрували. Прогнозирали бъдещето.

            Написах, че могилата е напълно запазена, защото клуб на пътешественика я посетихме преди две години. А сега м




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enke8
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4241
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031