Сицилия, любов моя!

/пътепис/

Янка Конакчиева

            На Емилия!

           

-        Искам да пиша за любов!

-        Еее...искаш, но ти трябва да я изживееш – каза Минчо.

-        Има много видове любов. Любов към семейството, децата, науката, изкуството, храната...Не е само сексуалната любов!

-        Ти каква любов искаш?

-        Всеобхватна. Всичко красиво, умно, добро. В едно цяло. Любов има, когато всичко в теб трепти “любов”. Около теб – също. Умът несъзнателно я иска, а енергията “любов” кръжи около мозъка и се материализира в образ “Любов”. Иисус Христос е Любов. Това е енергия, която завладява. Собствено владение. Мисли, чувства, емоции, физика звучат. Цял оркестър, който се дирижира от съзнанието. Мелодия и хармония. Пасторална симфония.

-        Говориш като влюбена.Като селска мома.

-        Да! Влюбена съм. Интелектуално влюбване. Духовно влюбване. В “красив ум”. Той е И. Х. Цветанка Ризова често го кани в предаването си. Допада ми с позициите си по наболели ситуации в България. Не парадира при интервюта, назовава нещата с истината. Стреля отговорите.

-        Струва ми се, че е рязък.

-        Не може по друг начин - някои неща в България  силно се изострят...Но аз харесвам и други красиви умове: Г.М.; Т.Т.; П.С.; Н.Т; Т.Д.; Т.Б.; ....

-        Много добре говориш, но трябва да тръгваме към лозето.

-        ...

...

-        Мамо, каним те на почивка в Сицилия!

-        Уау!

-        Мамо, какво е това възклицание?!

-        Импулсивно изразих свръхемоцията си. Трибуквено.

-        Сполучливо!

-        Уча се от тебе. В повестта “Звезден спасител” твоите герои разговарят на еднобуквен, двубуквен, трибуквен език. Ти написа “Звезден спасител” 1991 г. Беше на 10 години.

Духът-информация “Сицилия” влиза в душата и я кара да лети. Летя и

когато бях в Сицилия. През цялото време, наречено Сицилия, духът лети, свързан в сърдечна сребърна нишка с мозъка. Това двуяко усещане е вълшебно, мистично, хуманно, вдъхновено. Вдъхнови ме идеята: почивка в Сицилия. Вдъхнови ме инициативата на Александър и Ева – главните организатори и изпълнители на идеята. В дълбоката човешка същност стои любовта.

Почивка в Италия. Остров Сицилия. Тринакрия. Усетих – поканата е от сърце. Иска ми се да прегърна целия свят. И не само ми се иска – аз прегръщам Италия с две ръце. Пред гърдите ми са Балканите: България, Румъния, Гърция, Македония, Албания. Тези страни обходих това лято. Най- вълнуващото лято! Лято’16. Остана Турция, но стана преврата и...С представата  “почивка в Италия” се чувствам на “седмото небе”, тоест в небесното пространство. Подсъзнанието ми припомни Великата Италианска история. Умът чертае бъдещи картини от Сицилия. А съзнанието като безшумен енергодвигател кръжи около мозъка, материализирайки изящни гледки. Плътта лети. “Пак започваш да се възнасяш!” – чувам глас. “Улови мига!” – чувам моят вътрешен глас. Да, възнасям се! Улавям този миг. Миг, който идва със съживяването след смъртта на майка ми. Аз се възстановявам! Духовно и физическо възстановяване. Словото ме възстановява. Чрез природата, историята, вселенско съзнание. Възстановяват ме за нови пътешествия и приключения. Духът ми оживява и започва нов живот. Посочените сигнали внезапно отварят духовна пътека към небесно-земното, дават израз на щастието. Словото започва да влияе върху плътта. Мисловното, говоримото, писаното, чутото, действащото слово. Стигам до Римската цивилизация, появила се в древността като най-развитата държава, даваща култура на племена и народи.

Сицилия! Подсъзнателната ми мечта. Дори не е мечта... Екзотично място! Много пъти съм сънувала места от Италия. Филмите, отразяващи живота на този древен народ, преди да се развихри Холивуд, ми изградиха романтични представи, които по-късно се оказаха съвсем точни.

            Въображението на мисълта представи на Екрана на Изида Сицилия прочистена от обществото на Корадо Катани. Така се оказа. В град Рагуза млада и красива полицайка стоя два часа /толкова време сме в центъра на града/ на кръстовище и спокойно наблюдава движението на коли и хора. Наложи се нашата група да премине не по пешеходна пътека. Колите от двете противоположни платна моментално спират, без да чакат знак. Казах си: тук уважават туристите и туризма като икономика.

-  Не пълнете предварително кошницата с мечти за Италия, за да не останете разочаровани – предупреди Александър мен и Ема.

Но аз я пълнех. Първите три нощи сънувах Сицилия. Красива Сицилия!

Каменните улици, блестящи като мраморни. Многото катедрали и дуомо /църкви/. Нито една джамия. Тясните гиздави тротоари. Къде съм виждала подобни тротоари? – От турските филми. Някога Турция е била Византия – Източна Римска империя. И не някога, а тя е Византия. И хората са византийци. Турците идват от Индия. Били са малко на брой.

            Предварително Ева каза: “В Турция храната е много като количество, чиста и разнообразна, без гемео, а в Италия...не зная как ще бъде.” Помислих си: та, точно храната ли трябва да ни интересува; мен ме интересува морето, пясъка, въздуха. Не го казах на глас и слава Богу. После разбрах, че Ева винаги е първа в умствените си правилни проекции. Храната се оказа божествена, тоест храната е най-важна. С мен стана чудо. Разнообразната средиземноморска храна ме излекува, освежи ме, поднови тялото ми  и то роди словата – Сицилия, любов моя! Храната в съчетание с плажа – пясък от пустинята Сахара; въздухът с аромата на жасмин, чер пипер, кактуси, морско дъхаво ухание; италианците, в които виждам, усещам и съзнавам, че са потомци на някогашната Римска цивилизация, дала на света културата; приятната и интелигентна компания на Ева, Ема, Александър. Всичко това, в комплекс и заедно с Божия помощ – чудото стана.

Когато се върнах у дома ядох храна с гемео продукти. След пет дни получих уртикария. Хората около мен казаха: “обривът ти е от Сицилия”. Вътрешно се ядосах, а не трябва. А организмът ми иска, мечтае за сицилианска храна. Околните продължават да ме убеждават, че те са прави. Не им вярвам! Почакайте един момент.Има един човек, който не обвини Сицилия – личният ми лекар д-р Христо Попов. На него – благодаря! И сякаш по заявка във в. “Дунавско дело” излязоха статии на д-рАсен Асенов, специалист “Обща медицина”, които бяха точно за моите две страдания, които почивката ми в Сицилия и д-р Попов излекуваха. За сетен път си казвам: не се самолекувай; свищовските лекари са много способни, те четат, обучават се и са в крак с новостите.

...Започвам пътното си въодушевление от София. Ева и Александър ми създават такава спокойна, духовна атмосфера, че притеснението от предстоящото пътуване изчезна, изпари се.Движим се към летище София. Като малко дете се радвам на красивата архитектурна околност. Усмивката не слиза от лицето ми. Радост бушува в ума и сърцето. “Радост, ти дете от рая!” Децата ме водят в Италия, но детето съм аз... Цветя, много цветя заемат тревните площи; гиздаво са накацали по стълбовете; по грациозните балкони. Цветята запалват в съзнанието различни вселени. Ако разкажа тези преживявания на бившите колежки Дара ще каже с яд: “Стига с твоята емпатия! Само хубавото виждаш!”; “Спри, огледай се, виж колко много страдащи хора има” – чувам да казва Венета; “Стига си се възнасяла. Стига с твоя позитивизъм” – това пък са думи на фелдшерката в училище. Ще се подвият крилцата, но веселото чувство ще скрия в себе си, да остане тайна и да не дразни околните жени с това, което виждат моите очи - красивото.

Пристигаме на летище София. Много хора, вървящи в различни посоки. Не усещам обаче обстановката като претъпканост, а като ангелско излъчване на добронамереност,навярно защото е месец август – отпускарско време, време за почивки...

Първо ни проверяват багажа на скенер. Проверяващите са млада, стройна жена и млад, висок мъж. Върволицата е голяма, но те внимателно и с усмивка ни посочват какво да направим. Може би са изморени, но не нагрубяват никого, нито с думи, нито с жестове, нито с поведение. Как успяват да се държат човешки, въпреки претовареността? Такова отношение сред служителите на летището виждам на всеки сектор. И не само в България, а и в Сицилия – летище Катания. Изследване показва, че най-стресираща е работата на авиатори, стюардеси, служители по летищата.

Стоим в голяма зала. На мен ми е интересно да наблюдавам хората. Всички усмихнати, различно красиво облечени, красиви пътни чанти. Какво си мислят? – Навярно за хубави неща. За море, плаж, любов. Виждам жена, която държи табела с надпис “Почивка в Сицилия”. Ооо, това означава, че ако съм сама /добре, че не съм сама!/ жената с табелата ще ме ориентира каква е следващата стъпка.

След чекиране на багажа, влизаме за проверка на ръчния багаж и на самите нас. Младо момче, с изомрудени очи, ме пита има ли течности в чантата, - не, казвам аз. Повтори питането още по-тихо. Моето “не” и бялото сако върху чантата, навярно, го накараха да повярва, без да я отваря. Такива очи не съм виждала! Красиви. Неонови. От дясно на лентата за чанти виждам също млад мъж, много висок, атлетичен. Като Аполон! Изглежда съм имала благонадежден вид, защото усмихващият се Аполон даде знак да минавам към салона и да пропусна скенера. Този жест ми даде енергия за самочувствие, че съм “нещо” и ми показа, че има хора, за чиито опит не е необходим скенер, за да видят човека. Ами ако носех бомба? – “Не, Янке, тези неща се “виждат” и познават”.

Навлизаме в салона за чакащи. Тук минавам на по-висока степен на възторженост. Проверките свършиха. Следва за мен ритуала: пиене на кафе. Да оставя ли да го пия в самолета? – Не, още ми е рано да вкуся кафе в самолет, затова изпих “3 в 1” в прохладната зала. Има хора – гледам ги, но не ги виждам, защото мозъкът е ангажиран с визуализиране на “пътуване със самолет”. Вълнувам се, но приятно. Спокойствието и интелигентността на Александър и Ева излъчват флуиди, които ме обхващат като непарещ огън. Създават аура. Бяла, кристална, въздушна, сребърна, невидима. Усещам я. Чувам колежката Невена:”Фантасмагории разказваш”. Стоп! Едно от трите ми правила като педагожка е: смее се на отговор на ученик този, който малко знае. На мен могат да се смеят. Невена не е ученичка, а колежка. Тя не спазва моите правила. А вие сигурно разбирате моето правило?! Въведох го, защото има плахи ученици, когато отговарят на въпроси. Страхуват се да не им се смеят съучениците. Борех се със страховете детски

...Непосредствено, силно и ярко преживяване е пътуването със самолет. Душата ми изпита същото, което изпита и тялото, когато се озова в небесните ширини с хора, излъчващи любов.Всичко се разкри пред мене: пътят към Сицилия; земята Балканска от високо; смисълът на човешкото; общността на пасажерите; екзотичната стюардеса и романтичните стюарди. Осъзнах, че подаракът на децата, вече големи, отваря очите ми за нов живот, за обновена истина, която запазва съкровеното в мен и космическото, което е психическо. В този момент зная, че ме очаква Сицилия – безопасна и уютна, с достойни хора. А въображението ми се надява да усети сицилианската мафия.

            ...А сега пиша. За летенето. От ранна сутрин сицилианските ми преживявания влизат в съзнанието и започват свой танц, като се завихрят заедно с психиката. Не мисля и не анализирам. Информацията се явява в готов вид. Мечтите са материализирани. Ясни мисле-форми. Успехите да следват мечтите / това ми пожела на 4 юли моят джиесем оператор Теленор/. Танцуващото в момента слово утихва. Записах го. Записаното ме разтоварва. Променя се физиката . И психиката. Болестта утихва. Идва волята – човешката и Божествената. Прогонени са дяволите –вируси, тоест волята на вирусите. Обхваща ме радост, защото отново мога да пиша, за да дам информацията и на други хора. Като книга. Като писмо.

            Въздушният път София – Катания прелетяваме за един час и тридесет минути, при безоблачно небе. С авиокомпания Mistral Air. Терминал 1.

Разкри се  красотата на Балканите и очарованието на синьото море. Оказа се, че във въздуха се чувствам по-лека физически. А духовно? – Феерична!

А стюардите безмълвно ни показват как да използваме коланите; пакетите при прилошаване; парашути/?/.

Гледам земята от небето и едновременно виртуализирам “моето първо самолетно пътуване”. “Божествени несътворени енергии” /Тома Аквински/. Иска ми се да не свършва пътуване по този начин. Но стюардесата съобщава, че наближава летище Катания и да “затегнем коланите”.

Кацаме на летището. Пътниците ръкопляскаме. Поздравяваме екипажа на самолета за сполучливото приземяване. Вземам чантата, казвам тихо и свенливо на стюардесата “граце” и слизам по стълбата, водеща към стъклен тунел. Всички се отправяме към залата, за да вземем големият си багаж. И тук процедурата става бързо в добре охладената зала, на изхода на която ни посреща Ана Марчовска – нашата водачка и модератор на почивката в Сицилия.

Излизаме от сградата на летището. Тук температурата е най-малко 45 градуса на сянка, а ние се озоваваме на слънце. Обичам летните горещини! Може би защото съм родена през юли. Обичам нажежената земя. Обичам горещият въздух, който сякаш ще пламне. Обичам..., защото съм в Сицилия, на почивка, а не на работа.

С помощта на Ана Марчовска бързо намираме автобус 3, който е добре охладен и някои туристи, които не обичат жегите, бързо забравят за тях.

Потегляме към четири звездния курортен комплекс Athena Resort Village. Излъчващата благост Ана Марчовска, се представи на групата. Информира ни за реда в курорта: часове и трайност на закуската, обедите, вечерите; извозването до плажа и мястото ни там – под сините чадъри; за развлекателните програми; за гала вечеря в сицилиански замък; за екскурзиите...

Движим се по стабилен асфалтов път. И както казва Асен от Клуб на пътешественика по света, няма дупки по него, добре маркиран, спокойно движение, по правила, спазвани от всички. Преди 30 години се наложи да преподавам география. Тогава, в социалистическо време, изучавахме, че в Италия е най-добре развитата шосейна мрежа в Европа и най-широката, докато другите държави имат добре развита и железопътна мрежа.Не зная сегашната статистика!

Гледам пейзажа. Отделни ниви, оградени с каменни зидове, като камъните на зидовете не са споявани помежду си, а само подредени вертикално. Горният ред камъни са оформени правилно и дъговидно извити. Наричат го сух градеж. Вътре в нивите няма реколта. Може би е прибрана?! Края на август месец е. Вътре в нивите има камъни. На рядко сред ранчото има стари, каменни, все още ползвани замъци.

Мои познати хора предварително ми казаха: “какво ще правиш в Сицилия – там е само камъни”. Не ги репликирам. Сицилия е вълнуваща и интересна, близка и екзотична. Така я рекламират. Такава е и в моето съзнание. А то съзнанието се заиграва със словата “Сицилия – Силиций”. Всички знаем, че силицият е химичен елемент, отразен в Периодичната система. Той е най-разпространеният елемент в неживата природа. Има го и в живата. Камъните са изцяло силициеви, пясъкът – също. Тоест изгражда природата. Подреден е в групата на въглерода. Четвърта група. А въглеродът е най-разпространеният химичен елемент на живата природа. За удобно изучаване разделяме природата на жива и нежива. Природата си е едно цяло – неживожива. В кибернетиката, в компютрите се пише и съхранява информация със и в силиция. В организмите се пише и съхранява информация със и във въглерода. И двата химични елемента имат тази чудна способност да образуват атомни вериги. А “информация” не може да не свързваме с “верига”. Верига от атоми, изграждащи молекули. Информацията е верига. Различна информация – различна верига. А има ли силиций в нашите клетки? – Любим мой въпрос! Отговор – има! Всички 100 химични елементи, които са в клетката, са от природата и се намират в природата. Поради четири милиардният живот, земята започва да обеднява от към химически елементи. Затова се добавят допълнително при заболяване. И не само!... Не е така обаче с химичните елементи във водата. Там разнообразието се поддържа в равновесие. Затова морските дарове дават изобилие от храна за клетката.

Комплексът очи-мозък ме кара да погледна в страни. Виждам, че Ева е съсредоточена в нещо. Чете електронна книга. Жанрът на четивото е киберпънк.

Гледката на вън е същата. Тя ми даде обаче ретроспекцията “Сицилия – Силиций”. Физическа, астрална, духовна гледка. Трите свята заедно, в едно единство.

Емилия попита:

-        Кои екскурзии си избра?

Не зная до кои градове са пътешествията и виновно мълча. Ема побърза да ме извади от затруднението:

-        Избрах си няколко, но най-много държа да отида в Сиракуза.

При произнасянето на “Сиракуза”, тялото реагира, но в ума – бели полета.

Информационното ми поле беше останало в Свищов.

-        Сиракуза – Архимед. Откривателят на закони в науката и изобретения. Най-известен закон е този, който е открил, седейки във ваната.

Мълча и Емилия се досети, че не зная за Сиракуза. Да! Непознато и

познато. Непознатото обаче върви пред познатото. В този момент аз съм Tabula rasa /ненаписана дъска/. Зная, че имам “реле” в мозъка. То отваря и затваря информационни кодове. С каква цел?- Навярно за да се смирявам в незнанието си и да съм човек. Въпреки това самовъзпитание, вътрешността хока мозъка. И невидимостта не отключва познание. Успокоявам се , познавайки особеността на мозъка ми. Пък и интелигентната интелектуалност на Ема, ми помага с безмълвно разбирателство.

След известно време оставам сама. Радвам се на усещането “в Сицилия

съм”. В съзнанието изплува информация и влетява видение: Архимед, бягащ гол към дома си, викащ “Еврика!” /Открих го!/. Тази картина се появи от годините на ранното ми детство, усвоена от училище, повтаряна от други хора като виц през годините. Днес хроникьорите казват, че в Древна Гърция голотата на обществено място не е била необичайна. Защо обаче Древна Гърция? – В древността Сицилия е под владение на Гърция. Архимед е сицилианец и този закон открива в Сицилия – Сиракуза. Днешните хроникьори казват още, че никоя друга цивилизация няма толкова бани и вани, колкото Древна Гърция. И, че те са свързани със спорта и добрата физическа форма на гърците.

Пристигаме в курортния комплекс. Електронната порта ни пропуска безпрепятсвено. Движим се в истинска гора, както е в рекламата за комплекса. Но този красив пейзаж съм го виждала! Къде? – От телевизионни предавания. А може би в сънищата?! Или и на двете места?! Явно сицилианците държат на думата си, тоест информацията е истинска. Потъваме в оазис.

-        От дясно е ботаническата градина – казва Ана. – Можете да я посетите, когато пожелаете. Това може да стане и вечер, нощем. Достатъчно е да не се вдига шум. От ляво в далечината има басейн с олимпийски размери. По-далеч от тук има друг басейн, а до сградата, където е рецепцията има още един малък басейн, до него – детски.

Красиви цветни алеи от двете страни на пътя създават усещане, че се

намираме във влажния тропик. Дървета чер пипер в парка на курорта. Черният пипер в момента е ярко червен, защото е зелен. Червените му плодове са събрани в гроздове. Дърветата черен пипер са големи и плодовете са много. Ако Ана не ни беше запознала с растителността, нямаше да зная например, че това е черен пипер, въпреки, че съм биоложка. Ухае приятно. Дали от него идва уханието? – Навярно и от него, но виждам магнолии, жасмин, зокум /а те също силно ухаят!/, цъфнали кактуси, които също ароматизират околността.

            BUS 3 спира пред рецепцията. Оставяме тежкият си багаж, който ще бъде разнесен до стаите ни. Влизаме в голям салон с кафене и ресторант. Бързо ни разпределят по стаите. Ние ще бъдем във вила, която е наблизо. Тръгваме из красив чемширен лабиринт с цветни лехи и зелени поляни. Стигаме малко площадче. От него се вижда номерът на вилата. Пред всяка вила има зелена ливада с цветни лехи. Пред вилата, където ще бъдем ние, играят шах. Изкачваме се по външни стълби до третия, последен етаж. Открива се чудесна гледка. Мястото е най-високата, платовидна местност. От тук се вижда хоризонтът, описващ пълен кръг и може да служи за обучение на деца, като им се показва що е хоризонт, а кръгът като доказателство, че земята е кълбовидна. Крайната част на хоризонта е синя морска лента. Усещам морският въздух. Обичам го. Стаите блестят от белота и чистота. Обичам бялото. Обичам чистотата и подредеността. След известно време ни доставят чантите. Отмаряме, лежейки в леглата и говорим за приятни неща. Отново излизаме на терасата. Не мога да се нарадвам на хоризонта. Тръгваме на разходка за опознаване на околността. Силното слънце вече се снишило. Не гори, а гали. Заник слънце. Красота като в България. Такъв залез съм виждала на Дунава. Червен! Като сицилианският! Та ние, двете държави, сме от Южна Европа. Топла Европа! И за подкрепа на това чувство, ще кажа, че български генетици, съвместно с италиански учени и в италианска лаборатория, анализирали ДНК на прабългари, българи, европейски и азиатски популации, погребани в периода 8 – 10 век, изследвали произхода ни на молекулно ниво. Оказва се, че прабългарите и българите са в най-близкородствени връзки с италианците и сицилианците.

...Привечер е. Отправяме се към ресторанта за първа вечеря. Във фоайето ни посрещат със сицилианска културна програма. Това ми прави приятно впечатление. Влизаме в просторен ресторант, приятно охладен и блестящ с белотата. Редът в този род ресторанти е ново нещо за мене, но разположението на блюдата и тишината на упътването от Ева и Александър, правят изборът на храна приятен и лесен. Огромното разнообразие на прясно приготвена храна, любимите ми морски дарове, сицилианските вина, многото по вид плодове, сякаш току-що набрани, ненапръскани с химикали за свежест, ми казват: “ще опиташ от всичко, има време – осем дни си тук”. Вземам храна, колкото да се нахраня така, че да стана от трапезата непреситена. Сядаме четирима на маса за четирима. Разговаряме за неща от деня и за утрешния ден. Виното позволява отпускане на душата. А аз си казвам: тук, в Сицилия, действително ще си почина в приятна обстановка.

            Решаваме да се разходим след хранене и да опознаем от близо централното пространство на курорта. По хладина през вечерта. Отново гледам, но сега отблизо, цветята, дърветата, влакчето, хората. Удоволствието е голямо и от него се раждат мисли-въпроси. Как са направили сицилианците този красив оазис върху каменна, пустинна Сицилия? Колко пари им струва да поддържат всичко това? Имат ли достатъчно работна ръка? Имат ли печалба от всички многобройни екстри, с които ни обгръщат? И още, и още...Нарушавам мълчанието и казвам:

-        Вълшебство! Очакванията ми са надминати. Всичко е красиво – обстановка, храна, питиета, въздух, море, хора, култура.

Опиянена от вълшебството не чувам какво казват моите приятели.

Прибираме се за да спим. На Емилия й предстои да се измъчи от това, че

няма да спим с включен климатик, тъй като аз не обичам да спя на климатик. Ще трябва обаче да се приуча и да се постарая за адаптация към климатик, защото знанието ми казва, че по-трудно е за хората, които не издържат на жега. За тях е по-трудно без климатик, отколкото на мен с климатик. Първата вечер Емилия се жертва заради мене.

            Приятните емоции, земномагнитните излъчвания на Сицилия, здравословната храна правят така, че бързо заспивам здрав и енергийно доставящ сън.

            Сутрин е. Слънчевите лъчи, докосвайки се до невидимите силициеви атоми, навярно те правят така, че аз си казвам: ето това е живот, за какъвто подсъзнателно съм мечтала. Да се събудя в просторно легло, огряно от слънчевите лъчи на мистична Сицилия и да не мисля за домакински обязаности.

            Приготвяме си сутрешният тоалет и се отправяме към ресторанта. Време за закуска. Вниманието ми е привлечено от приготвянето на закуската “пред очите ни”. Яйцата ги зареждат върху скари. След минута-две ги отлепят със шпатула и пак ги оставят. Реших да опитам. По-вкусни яйца не съм хапвала до сега. Меки, цели, непресушени, сочни, неосолени. Тук разбирам, че за да е вкусна храната не е необходимо да е осолена. Наличието на различни видове чай; мляко, току-що издоено от местните животни и мляко от кафе машина; кафе – сицилианското кафе е хубаво /а дали то е италианско?, дали тук отглеждат кафееният храст?/; плодови сокове, които също са току-що изцедени и можем да си изцедим със сокоизтисквачка; пица, също различни видове / пицата тръгва от Италия, тоест от тук!/; многообразие от сладка, мармелади, конфитюри, рачел, петмез и др.; курабии; топли сандвичи...И още и още...Един ден преброих различните блюда, предоставени ни на закуска, обед и вечеря. Преброих 100 блюда и спрях да броя, тоест те са над 100.

            Доволна от вкусната закуска, която взех, заедно с чай –билков, кафе с мляко, се отправям към салона на хотела за информационна среща с Ана Марчовска.

            Следва – плаж. На полови час автобус ни извозва до плажа. Около нас са млади италиански семейства с по две деца – момче и момиче, на еднаква възраст, между 5 – 7 – 9 годишна възраст. Само ние, четиримата сме от България. В мислите ми се настанява тази италианска семейна идилия. Как са я постигнали? Какво спокойствие и интелигентност лъха от родителите и децата! Каква свобода са дали на децата, без те да прекрачват границите й! Та това е възпитание! Може би, защото италианките напускат работа, за да гледат децата си?!

            Удовлетворението, което чувствам  от хората в автобуса, прави така, че съзнанието измества погледа на вън. Виждам дюни със тук – таме малки кактуси. Плажът е заграден с мрежа и се охранява. Въздух с висока температура, но не пари. Пари земята.

            Слизаме от автобуса. Минаваме през гъста палмова горичка. Охлаждаме се. Отправяме се към сините чадъри. Там е нашето определено място. Учудвам се на златния пясък, но си спомням, че госпажа Марчовска каза: пясъкът е от Сахара. Но аз продължавам с удивлението. Та то не личи, че е сахарски пясът – вписва се в околността! Колко тона пясък са пренесли? Навярно с кораби! Как са го постлали, та изглежда тукашен? Как го поддържат? Морето не го ли поглъща обратно?...И още и още мои въпроси, които карат съзнанието да ги материализира в предметност и с Христов ум да оцени трудът на сицилианците. Виждам от далече сините чадъри, хармонично потрепващи от лекият морски ветрец. Виждам синьото небе и поглеждам към морето. А то е синьо-зелено, спокойно, безбрежно, сливащо се с небесната синева. Последното виждане предизвика мисъл - колко са малко нашите сетива! И навярно като компенсация се замислям върху “чудо” и “чудене”. Атена се отличава с голяма красота, с превъзходни качества, прекрасна, необикновена. Истинско чудо!

            Настаняваме се на удобните шезлонги. Под чадъри, защото все още не сме адаптирани към продължително облъчване на открито слънце. А то, слънцето, започна да “пише” върху кожата. Кварките на протоните и неутроните от атомните ядра на кожата кодират слънчева информация. В молекули на витамин D.

Налага се същите невидими субчастици да коригират кодове. Извършили тази слънчева дейност се успокояват и затихват. Време е да влизам в морето. Първо влизане в Средиземно море. Моята астрална стихия морето, се оказва приятно, нежно, спокойно, без вълнение море. И чисто! Не очаквах това, след като зная, че човешката дейност е започнала от източните му брегове и вече хиляди години тук има човечество. Приятната изненада от чистотата на Средиземно море, ме накара да помисля: не е възможно да го почистват?! А солеността? Колко е солеността му? – И до сега не зная. Разбира се, това не е хвалебствено за мене. Зная солеността на нашето Черно море. !8 на хиляда. За учениците обяснявам: 18 на хиляда означава, че ако вземем 1 литър вода от Черно море, изпарим водата, ще останат 18 грама сол. Слабо солено е Черно море. Това е благоприятно за къпещите се хора в него. Средиземно море е високо солено, но за мен се оказа лечебно с комплекса показатели. Най-висока е солеността на Мъртво море. 45 на хиляда. Никой не влиза да се къпе в него.

            Увлечена от тази самоинформация, съм навлязла доста навътре в морето, а аз се плаша от морето, защото не умея да плувам. Две неща не умея – да плувам и да се шегувам. И двете са жизнено важни. И ето идва другата приятна изненада – шелфът е плитък и плиткостта е десетки, десетки метри навътре в морето.

            Емилия плува покрай мене. Решавам и аз “да блесна” с нещо. Казвам й:

-        Мога да гледам пряко в слънцето, без да мигам. Ще ти покажа.

-        Не е ли вредно?

-        За мен – не! Аз съм се тренирала. Мога да гледам в слънцето 30 секунди, без примигване. Зная, че е полезно за мене.

Заставам разкрачена, за да устоя на водата, защото иначе ме повдига. И

поглеждам към слънцето. Часът е 11. Гледам 30 секунди. Емилия гледа мен. Не издава звук, необходимо условие за заниманието “гледане вътре в слънцето”. Но й Ема не се “възнася” като мен. Професията й, навярно, я прави така. Професията е машинен инженер. Казвам това с обич!

            Когато гледам в слънцето, в първия момент то става по голямо с ореол от точковидни лъчи,огромно еднообразно слънчево поле. В този момент очите ми казват: затваряме, но екрана на Изида ми дава доза воля за да продължа с информацията: гледай и виждай!; аз съм Господарка на природните тайни...И очите не се затварят. Във втория момент слънчевият диск става тъмен със светъл пръстен, а около него искри от квантови точковидни лъчи. Поле с лъчи, заемащи огромно пространство и сила, около тъмен, черен център... Слънцето в моите очи е “черна дупка”. С тъмният слънчев център очите се успокояват и ми казват: то било велико. Да, велико е! Траките са почитали слънцето. Аз имам и тракийска кръв, но съм християнка. Православна. Почитам Иисус Христос! Светата Троица: Бог Отец, Бог Син Иисус Христос и Светият Дух. Те са Едно Цяло. Едно Единство.

            “А после?! Какво става после?”, пита хихикащият. Не му отговарям, но на вас ще обясня. Та аз съм учителка!

            Замаяна от обаянието на пясъка, чадърите, шезлонгите, слънцето, въздухът, морето, хората и преживяванията, стъпвам на брега и си казвам: време е за следващото удоволствие – обядването. Обличам бялата памучна тениска, обувам синият копринен панталон, слагам дънковата шапка и поемаме по златния пъсък през красивата кокетна палмова горичка, и се качваме на автобуса. Той потегля и кожата ми започва да се хвали на ветрецът, който влиза през прозорците, за благоговението ми.

            В ресторанта ни предстои избор на питателна храна, подсилена с вино, предпочитам бялото, и приятната компания, и приятното обкръжение на хората от комплекса. “Радост, ти дете от рая!”

            Много летовници са тук. Казват, че са 3 000 на една смяна. Оживлението и движението в просторния ресторант с огромна тераса, чувам като жужене на най-съвършените същества на земята.

            За мен следва почивка със сън, а спътниците ми ще посетят басейна след едночасова почивка.

17 часа след обед отново поемаме към най-притегателното място – плажът и морето.

            Късно вечерта решаваме да подишаме естествено охладен въздух чрез разходка в централната част на комплекса. На дансинга танцуват под мелодиите на забавна италианска музика от моята младост. Хитове и до днес от фестивала в Сан Ремо. Играят по строго определен начин. Помислям си, че аз не мога да играя така, а мога свободно. След два дни се престрашавам да се включа в танците на италианците. Не мога веднага да схвана фигурите и заигравам по български, тоест както умея. Без правила. Две възрастни дами ме поглеждат критично и решавам да спазвам правилата, но не ми се удава. След танците Ева каза, че се движа като свободен електрон на дансинга. Някога, по социалистическо време, в международна лагер-школа “Батак”, ни учиха да играем по този начин. Играхме танците медисон, ча-ча...

            Прибираме се във вилите за сън. Системата за капково напояване е пусната и дърветата, цветята, въздухът освежават околността и приканват за почивка.

            Понеделник сутрин е. След закуска ни предстои ексурзия в град Модика. Град, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Футболният отбор на града заема челно място в Италия. Градът е основан преди Христа. Последователно е владян от гърците, римляните, норманите, испанците, италиански фамилии, от Виена. Тази смяна на владетелите е характерна за целия остров Сицилия. В края на 18 и началато на 19 век Сицилия става Кралство.

Българската група се събираме в приятно охладения микробус. Навън температурата е над 45 градуса.Не се говори, което дава възможност за наблюдение на природата със сетивата. “Седем очи”. Пускат тихо италианска забавна музика. Брилянтна. Тя отключва осмо сетиво, с което душата полита. Християнско летене. Търсеното усамотение е на лице. Природа, музика, любими хора. Размишлявам за Римската цивилизация. Съзнанието ми е в синхрон и хармония с историческите изследвания на проф. Божидар Димитров, вписани в книгата “Седемте древни цивилизации в България”. А те са: Златната праисторическа цивилизация; Цивилизацията на траки и македонци; Цивилизацията на Елада; Римската цивилизация; Византийската цивилизация; Българската цивилизация; Цивилизацията на исляма. А коя е Осмата цивилизация в България? – Европейската!!!... Мисълта ми избързва в бъдещето със свръхсветлинна скорост. Връщам я в древността, преди Християнска Европа. В книгата има информация, която удовлетворява душата ми. А тя е, че в българските земи за шест столетия се установява Римската прогресивна цивилизация. “Стремящата се да унифицира и най-дребния детайл римска култура изгражда цивилизационни системи, непозната дотогава, или усъвършенства и доразвива наследените.” Защо този исторически факт ме радва? – Защото Сицилия е част от Римската империя. В древността тя е обхващала днешна Италия, Сицилия, части от Африка, Балканите, Франция. Или Рим владее почти цяла Европа на юг от Дунав и Рейн.

Удовлетворението продължава по книгата: “За първи път българските земи били прорязани от единна система от пътища, свързващи както всички селища, така и въобще региона с центъра на империята, с други европейски региони, с Азия и Африка. Това са пътища с настилка, направена по определена технология, гарантираща функционирането на пътя за значителен период от време без сериозни ремонти.” Имам доказателство за този факт: в моето родно място село Българско Сливово, което се намира на 10 километра южно от Свищов, има чакълест /натрошени камъни/ път, който наричаме Римски път. До този път се намира древноримското селище “Марга Урея”, върху което още не за започвани разкопки. Ярко доказателство от този период е Нове- център на Дунавската част на Римската империя. В него може да се види високата урбанистична култура: план; прави улици; водопроводи и отходни канали от тоалетни помещения; площад за древноримски игри;жилищни квартали; болница; баня...И още, и още...

Намерила подплатата на удовлетворението, ще покажа външният му вид –фестивалът на античното наследство “Орел на Дунава”, който се провежда в античния град Nove, Свищов. Единственият фестивал в България, присъстващ в регистъра на историческите възстановки в Европа Historia Vivens. Игри от древността. Провежда се първоначално само с италианци и българи. Вече и с германци и румънци. Античните представители на тези народи са живели в Нове. Тук Вулфила превежда Библията на латински /италиански/, готски /германски/ и старобългарски. От Нове тръгва Християнска Европа.

“Всичко е едно”, казал библейският Авраам. А мускетарите “Един за всички, всички – за един”. Но и социалистическияг комунистически девиз е “Един за всички, всички за един”. Не се реализира обаче. При този спомен ме полазват мравки по гърба, изсипвайки мравчена киселина. Добре е, че този психохимически процес трае от 30 секунди до 2 минути. Отново съзнанието полита. Музиката отключва нова информация: връзка между италианската музика и българската – Ла Скала, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Рита Павоне, Лили Иванова...

-        Стига с тази стара италианска музика – каза някой. – тя е...

По нататък не чувам думите, защото съзнанието ми бръмна.

АНА Марчовска чу мнението на младия българин и музиката спря. /Защо

написах АНА с главни букви?/ Импулсивно. Няма да го поправям. Вътрешното, моето време протече много бързо. С космическа скорост. “Измервай времето в себе си.” Има ли значение? – Има! + Остаряваш по-бавно.

            ...Италианците са силно вярващи. Това им поведение уважавам най-много. Те умеят да се борят с инстинктите, емоциите и мислите, но лошите. Чрез изучаване на Христовото учение. Възнасянето емоция ли е? – Да, но тя отвежда до възвишеното, небесното, християнското. А мислите? – От няколко дни мисля как ще свалим Христос от кръста? Тази сутрин изплува отговор: посвещаването е опит да се “свали Христос от кръста”. Питате: “как така изплува”? – Имам отговор: това е знак, че Христос е тук. Жив знак! Друга възможност да свалим Христос от кръста са искрите на будност. Мангалджиев каза: “Ти си будна!”. Ваня, преводачката на остров Тасос, също го каза. Тази будност посочи “Аз съм пътят”. Пътят посочван от Господ Иисус Христос. Някои четящи и знаещи християни от светското общество ми казват, че греша. Прости ми Господи, ако греша с това знание! Амин.

            ...Влизаме за посещение на фабрика за шоколад. Преди векове, тук се получава шоколад при ниска температура. Това е традиция, която сицилианците пазят, поддържат и развиват. Наблюдаваме ритуал за получаване на шоколад. След приготвянето го опитваме. Усеща се захарта, защото е цяла при обработка с ниска температура. Другото любопитно нещо е шоколад с различни пълнежи: с различни плодове, с люти чушки, със сол. Купуваме си от екзогичните шоколади за подаръци в България. Такива видове шоколади при нас не се продават.

            Продължаваме чрез пешеходна обиколка в старата част на града. Каменни улици с тясни тротоари. Сградите с много детайли в бароков стил. Не успявам да разгледам всичките фигурки, всичките детайли, всичките балкони. Качваме се по много стъпала, водещи към катедралата “Свети Георги”. Покривам главата си с розова кърпа /шал/. За първи път влизам в катедрала. Огромна е. Величествена. Сядам, за да мога по-добре да чуя разказът на Ана Марчовска. А тя казва:

-        Приличате на древна йерусалимска жена.

Словото силно и приятно ме развълнува. Приемам го като подарък от

благородната Ана.

            В тази катедрала се намират част от мощите на свети Георги Победоносец. Мястото е хълм в пространството и височина в духовността. Стилът й е барок – образец на сицилиански барок. Стил, който изумява и поразява с величавост, пищност, разточителност и богата украса. Терминът “барок” се появява като подигравателно наименование на някои творби на италиански архитекти. Появява се през 17. и 18. век Древните гърци поставят основите на традициите в монументалната архитектура. Римската архитектура продължава гръцките традиции и включва арката и използването на бетона. Развитието на архитектурата е върху тези традиции.

            Излизаме от катедралата. Опитвам се с поглед да достигна до купола на църквата. Не успявам, защото е много висок. Слизам по многобройните стъпала и отправям поглед нагоре. Към небесното. Сега успявам, но главата ми застрашително пада назад. От височината е.

            Тръгваме по екзотичните модикански улици. Някой тихо каза:

-        Защо няма хара по улиците?

-        На работа са...- бе логичният отговор.

-        Движат се с коли.

-        А богати ли са?

-        Средната сицилианска заплата е 450 евро – каза Ана.

-        Да бе, да...Едва ли са толкова бедни! – с негодувание каза една жена.

-        Сицилианците имат проблеми. Този е един от тях – тихо и с умиление продължи Ана. – Сицилианците са дисциплиниран народ. Знаят как да постигнат по-високо заплащане и го правят търпеливо и смирено. Работят!

-        Не ми се вярва – прадължаваше невярващата българка.

Стигаме до катедралата “Свети Петър”. Влизаме. Отново виждам

мащабност, запазеност - поддържана църква.

-        Архитектурата на дуомо “Свети Петър” е сицилиански барок – започна госпожа Марчовска. – Ще видим рядко срещаното изображение на Иисус Христос в поличка.

Поличка! Защо поличка?...Не е добро изображение. Изведнъж се досещам,

 че това е препаска, с която Иисус Христос е на Кръста.

            Следва свободно време за самостоятелна разходка с препоръка да опитаме модиканското “бароково кафе”.

Сядаме на чашка бароково кафе.  Учудвам се на свръхмалките барокови чашки. Чудато кафе! Странен вкус! Една глътка! Един необикновен течен импулс! Изпивам го от душа, със сърце. В мозъка се разкри монументална картина на Сицилия от 17-18 век. Слизийки надолу в храносмилателната система, висшата ми част от нервната система отчете контрасти възприети от бароковото кафе: изтънченост и мощ; комични и трагични мотиви; високи образци на простонародно изкуство и богата аристократична култура. Глътката кафе ме довежда до измерението на щедро украсения стил рококо. Гълтайки кафето за втори път, без кафе, у мене зазвучават мадригалите на Клаудио Монтеверди, възпявайки любовта, природата, лиричните преживявания. Времето в мене отчита богата история на италианския мадригал. Богатство, което създава съвсем нов жанр в света  – операта. И настъпва нова епоха на бароковото изкуство – епохата на операта. Италия – родина на операта!

Интересните преживявания в град Модика с посещението на шоколадовата фабрика, дуомо “Свети Георги Победоносец” и “Свети Петър”, бароковите детайли на сградите, силното бароково кафе ме карат да мисля за вечерята. Тази вечер е италианска вечер. Имаше мексиканска вечер, чилийска вечер, мароканска вечер.

Решавам да си взема от повече блюда, но само по една супена лъжица. Вземам си ястие с месо, което вкусно ме изненадва при яденето, че е задушено заедно със скариди и омари; една лъжичка сос, до който поставям няколко зърна царевица, 1 маслина, 1 парче, голямо, син патладжан с чесън и зехтин;  1 кюфте със сепия; 3 ивички калмари със сос; малко спагети и салатка със задушен лук, домат, чесън, патладжан и червена чушка. За десерт си избирам грозде, праскова, круша. На богатото меню избирам бяло вино. Другите пият – червено.

И тази нощ Емилия се жертва за мене – сън без климатик. Вълшебните възприятия от Сицилия, еманациите й, нови за мене, сънят без климатик, дисциплината и културата на Емилия, правят така, че нощта стана най-комфортната с красиви сънища, които не запомних, защото не се постарах, а се опиянявах от летенето на духа. Възнасях се. Преди събуждане в подсъзнанието ми като рефрен на песен зазвучава словото – Сицилия, любов моя! Събуждам се от тази песен. Словото продължава да звучи. Казвам на Емилия за озарението. И разбирам, че трябва да напиша пътеписа “Сицилия, любов моя!”.

Отиваме в ресторанта за закуска. Вземам от любимите сицилиански: яйце, пица, 2 краве масла – едното намазвам върху половината хлебче, а на другата половина върху хлебчето и маслото поставям сладко от праскови;  пия с храната билков чай и на края – прясно мляко. От нутрилогията зная, че така подредена храната, не е полезна, но тук за мен е вълшебство. Удовлетворение. Конструиране с любов!

Предстои целодневна екскурзия. Отпътуваме за град Шикли. Автобусът ни понася по изрядните сицилиански пътища. Очите гледат и виждат със съзнанието; емоциите бликат – старая се да не ги показвам и мълча; чувствата пишат върху “ефира на Изида”.

Иска ми се да има музика, но госпожа Марковска знае желанието на един млад пътешественик – да няма музика в автобуса. Вслушвам се във моя вътрешен съвет: можеш без външна музика; чувстваш радост – “Радост, ти дете от рая!”; чувствай музиката на околността, на летенето на духа, на хората; външните въздействия са силни, положителни, интуитивни. Това е любовта – положителната емоция на преживяното чувство.

Пристигаме в Шикли. И в Турция има град Шикли. Тръгваме по централната улица виа “Франческо Мормина Пена”. От двете й страни се намират най-типичните барокови сгради в града: дворци, църкви, обществени сгради, обикновени частни домове. Ето фамилната резиденция на Палацо Спадаро /богат род от Модика/, построен през 17-18 век. С разкошно стълбище, керамични подове от Калтаджироне, стенописи и картини с митологични герои, някои от които рисувани от Рафаеле Скалия през 20-те и 30-те години на 20 век. Дворецът има осем изящни балкона, с богато резбовани корнизи и парапети от ковано желязо – удобни за хващане на дамите, които излизали да наблюдават живота в Шикли. Широко стълбище отвежда до дворцовите помещения.

Следва резиденция Беневентано – красив дворец от късния бароков период, детайлите на който могат да служат за демонстрация на бароковия стил в архитектурата и като визия на човешкия творчески гений. Погледът гледа овалите и вълнообразните стени, а съзнанието отчита редуването на вдлъбнатост и изпъкналост. Културата на бароковия стил е в пищността. Във вътрешността на сградата пространството над прозорците и вратите има сложни форми. За украса архитектите са използвали венци, вази, урни, свитъкообразни и спараловидни орнаменти. По фасадите на сградите навсякъде виждам изваяни в стените колони, неносещи колони, “хермесови” колони с глави на божества в горната част. И всичко това е барокова архитектура. Терминът “барок” се появява като подигравателно наименование на творбите на някои италиански архитекти като Бернини, Боромини и Гуарини. Днес терминът се използва за богатата украса с пищни форми. Замъкът в Равадиново, в България, е в такъв стил. В него са преплетени барок, готика, ар нуво.

Следва свободна разходка из Рагуса. Ние тръгваме към дуомо. Решаваме да седнем на висок каменен бордюр за почивка и Ева да може по-спокойно да снима и да прави видеоклипче. Усещам зад гърба си живо същество. Разбирам, че е котка и се отдръпвам до толкова, че моята компания да не разбере, че не обичам котки да ме доближават, поради възпитанието ми, че могат да ми донесат микроби. Котката още по-силно се притиска в мене. Ставам права. Коткака се хвърли нежно около краката ми и продължи да се търка у мене. Не изтърпявам и извиквам:

-        Тази котка ми додява!

Навярно Ева, намерила интересен етюд, продължава да снима. Александър

“спаси положението”:

-        Пи-си, пи-си, пи-си...

Котето с грациозно изхвърляне стигна до Сашко. Започна да си играе с него.

 Явно това му се харесва. Ева направи достатъчно дълъг клип и даде знак да тръгваме. Непознавайки поведението на котките, си казавам – дали ще тръгне след нас?

Достигаме до църквата “Свети Вартоломей”. И тази катедрала е внушителна, както всички други катедрали в Западна Европа и е определена като църква с рядка красота, от 18 век. Не успяваме да влезем вътре – не разбрах защо? От информацията на Ана зная, че вътре има огромна картина на олтара, изобразяваща “мъченичеството на Свети Вартоломей”, нарисувана от Франческо Паскучи през 1779 година.

Продължаваме по каменните блестящи тясни улици. Отиваме с Ева и Александър, по указание на госпожа Марчовска,  към скалните манастири. Този квартал е по-страничен. Къщите са доближени и хората могат да разговарят от прозорците. Не го правят обаче. Странно – гледката в този квартал ми е много позната. Ог италиански филми, но не помня кои от тях. Ако се появят деца, играещи на малките стръмни улици, визията ще е пълна, помислям аз. И ооо – чудо! От далеч чувам детски говор. От близо виждам три деца, седнали на каменни стъпала. Две момичета и едно момче, на възраст, колкото италианчетата от курорта, тоест малки. Виждат ни , спират да говорят, всъщност – четат книжка или учебник, и свенливо поглеждат надолу, точно така, както го правят италианчетата в комплекса.

Стигаме в подножието на скалните манастира. Множество килии, естествено вдлъбнати в скалите. Пещерни килии.Приличат на пчелни килийки, само че многократно по-големи и  архитектонически подредени във височина. Разбираме, че до скоро са били обитаеми, но вече не са.

От другата страна на долината е промишлен квартал. Виждаме работещи хора. Чуваме машина, която реже каменни блокове, навярно за теракотни плочки. Шумът е силен, но е извън града.

Слизаме в долината, където е центъра на града. Шикли е градът на комисар Монталбано. Хитовият италиански крими сериал “Комисар Монталбано” е създаден по романите на Андреа Камилери и вече е показан в 65 страни. Тук, който желае може да пие “кафе с комисар Монталбано” срещу /?-не помня цени!/ евро.

Отпътуваме към град Рагуса – един от най-красивите градове на остров Сицилия. Движим се по стръмни, но красиви улици, изпъстрени с големи и разнообразни съдове със цветя, зелени ливади, излъскани от времето и блестящи каменни улици; сгради с уникална архитектура и етажирано местоположение. Микробусът спира на хълм, на който се намират административни сгради и просторен парк със тропична горичка, пейки, с неповторим дизайн, скулптори от старо време, чешмичка с вода за пиене и водоскоци.

Тук, на върха на града, извън парка, слънцето грее силно. Побързваме да посетим сладоледаджийница /Джелатерия/. Сядаме на сенчестата охладена тераса, поръчваме си сладолед и охладена напитка /?/, която е уникална и само тук се приготвя. Пия напитката и разглеждам бароковите детайли на близките сгради, които са толкова много, че е необходимо да си въртя главата на 180  градуса и пак не успявам да видя, сравня и осмисля нюансите по домовете. И разбирам защо тези градове са били любими за почивка на холивудската актриса Лиз Тейлър и любими места на драматурга Оскар Уайлд. От Сицилия са се вдъхновявали за творчество.

След освежаването в джелатерията, тръгваме по сенчести улички с малки, но кокетни магазинчета за мода и сувенири. Купувам сувенири: Горгоната с Тринакрия; плакет с дуомо, магнитчета “Тринакрия”. Италианските обувки са здрави, красиви и удобни, но сега ще се лиша от такава покупка.

Стигаме до централния площад “Дуомо”. Стръмен, каменен с катедрала на върха. Римската архитектура продължава гръцките традиции като от тези две съставки се оформя класическата архитектура. От нея през вековете се развива архитектурата за да се стигне до Ренесанса. Родината на Ренесанса е Италия. По-голяма част от църквите в Сицилия са от този период. Куполът на катедралата в центъра на Рагуса е мащабен. Кръгът се възприема като свещен символ на съвършената хармония и равновесие, окончателен израз на витрувианската наслада от пропорцията и симетрията. “Витрувиански човек” на Леонардо да Винчи и трактатът “За архитектурата” показват как пропорциите на човешкото тяло, създадено по образ и подобие на Бога, се отнасят към кръга. От вън куполът е цветен, а вътрешният кръг е с витражи цветно стъкло, произведено във Венеция. През цветните витражи, изобразяващи Битието на Христос в дуомо навлиза естествена светлина и придава мистичност на храма. Няколко метрови картини изобразяват нашия Бог Иисус Христос. Вътре, подът на храма, е с форма на кръст. 

Денят преваля. Събираме се в уречения час на площад “Дуомо”, в сенчестото пространство. Госпожа Марчовска ме пита:

-        Харесва ли Ви?

Иска ли питане, си казвам на ум, а на глас казвам:

-        Моите очаквания са надминати. Необходимо е да дойда още веднъж в

Сицилия, и тук, защото бароковата архитектура има огромен брой изящни детайли. Не мога да обхвана всички...

Другите пътешественици се доближават до екскурзоводката и преценявам,

че е необходимо да прекъсна “възнесението”.

            Влизаме в добре охладеният микробус. Поемаме по стръмната централна улица, навярно за да погледнем от високо Рагуса. Гледката е божествена. Ами ако идва друга кола срещу нас – няма място за разминаване? И сякаш пространството чуло моята мисъл, срещу нас, в най-високата част и най-острият завой, идва кола. Ами сега? – Не виждам, а само усещам, че разминаването е реализирано. С финес. Благодаря Ти, Боже! Амин!

            Гледам пътуващата околност, но не виждам. Мозъкът е зает с подреждане на омаята от видяното днес. Омая от катедралите и грижата на хората за тях. Омая от каменните човешки произведения. Та те са по на 200-300-400-500 и повече години?! Такава е прогресивната за времето си Римска цивилизация, ми казва историята на Божидар Димитров. Коя Цивилизация следва? – Европейската!!!

            Емилия ни посреща. Била е днес на басейн. Разказваме си преживяванията и се приготвяме за вечеря. Подреждам в ума си каква храна ще си взема, но разнообразието и новите менюта, ме объркват. На помощ ми идва деликатната помощ в ориентирането на Ева и Емилия.

            След вечеря се разхождаме. Материалната ми същност знае, че след “Сицилия, любов моя!”, нощта ще е “любовна”. Астралното същество в мен ще отнесе “нектарът – любов” на починалите родители и прародители, за тяхна радост. А менталното тяло, утре сутринта, ще се включи в космичестото пространство.

            Вече е “утре”. След закуска и кратка почивка поемаме към плажа. Трите ми “тела” пеят: Сицилия, любов моя! Правим плажните процедури: печене на слънце под чадъра; влизане в чистото и плитко море; и повторения. Днес преценявам, че са ми необходими повече движения - движа се многократно на границата, където се среща морето с пясъка. В съзнанието нахлува понятието “камъни” и шотландските камъни. В краката си виждам чудно красиви камъчета. Започвам активно движение със събиране на различни по цвят и големина камъчета. А дали е правилно? Питам Ева:

-        В Турция е забранено! Предварително предупреждават! Има санкции, а може би и затвор.

Отивам отново на морско – пясъчната граница. Обсебена съм от енергията

“камъчета”. Енергия, която кръжи около мозъка ми от един час и се материализира в образ “камъче”. Решавам само да ги разглеждам и да ги оставям на мястото им. Вземам оранжево камъче, добре оформено, кръгло. 2 см в диаметър, 2 мм дебелина. Държа го в шепата си. Не ми се разделя с него. Как е изваяно? Шлифовано, сякаш?! Кой го “обработи”? Правя две крачки. Виждам червено камъче с правилна триъгълна форма – двете му страни 4 см, а третата – 2см, дебелина 4 мм. Какъв ли произход имат? – Органичен, отговарят студенските ми години. Органичен – добре, но от кой район? От пясъка на Сахара или от дъното на Средиземно море? – Ще си отговоря после, защото виждам миниатюрно камъче с небесно син цвят, а до него шоколадово камъче с най-идеалната кръгла форма – 1 см в диаметър и 1 мм дебелина, интензивно шоколадов цвят, интензивен по цялото камъче. И откривам камъчета от всички цветове. Виждам малко камъче, но открояващо се по цвят от пясъка – елипса с дълга страна 5 мм, а дебелина 1мм. Това е най-малкото ми камъче. Виждам друго - отново идеален кръг. Всички мои сицилиански камъчета са с правилна геометрична форма. Това е форма на закономерното подреждане на йоните, атомите, молекулите, които изграждат материята и доказва, че кристалният строеж е основното свойство на твърдата материя. Материя, пълна с енергия. Само енергия! Сицилианските ми камъчета от границата море-пясък със своите особености имат естетическа стойност, даваща ми информация за вътрешна подреденост. Малките им размери са резултат от електролизата, която протича в морската вода. Островните, големите камъни, са по-различни. 90% от скалите тук са силикатни, с магмен произход и с основен химичен елемент   - силиций. Силицият се свързва с въглерода и образуват моасанита, съединение с формула SiC, намира се в железни метеорити. Пясъкът е кварц – силициев диоксид SiO₂. Магмата от вулканите и температурата им, заедно с водата, дават разнообразието на силициевите съединения. Значителна част от силиция в големите водни басейни се изземва от инфузории, радиоларии за изграждане на скелета им. Отлага се като песъчливи утайки. В Сицилия се смята, че най-красива измежду всички форми е тази на кръга. Учителите на Архимед – Платон и Аристотел, твърдели, че “няма други толкова свещени форми, колкото тези на кръга и сферата, ето защо Бог е създал и Слънцето, и Луната, и другите звезди във формата на сфери”.

            С камъчетата за мен околният свят изчезна. Остана само “границата” и моето “възнесение”. Чувам немска реч до себе си, но не разбирам какво ме пита мъжът. Навярно той мисли, че събирам черупки от мидички. Отварям шепата си.

-        Щайн?! – каза човекът.

Зная една дума на немски и тя е “щайн” – “камък”. Мъжът продължи да

говори, но като разбра, че нищо не разбирам, се отдалечи.

            Продължавам да разглеждам камъчетата на “границата”. В шепата си имам вече 37 малки камъчета – миниатюрни, с различен цвят, идеално шлифовани и само едно с форми, нарисувани сякаш на него. Ще се опитам да разгадая “рисунката”. Камъчето е метално сиво, 1 см в диаметър. Рисунък: концентрични вълни, излизащи от конус; морж; дрон; голямо бобено зърно; модел на хромозома; море: делфин, риба, човек в капсула, птица...

            Решавам да не ги хвърлям в морето, а да си ги взема в България. Камъните са силициеви. В тях има много информация. Красиви са. Дават ми енергия. Умствена. И духовна! В красотата има енергия. “Ами, ако други хора искат да им се радват?” – Другите хора си събират мидички, търся си извинение аз.

-        Броиш песъчинките ли? – дружелюбно и тихичко каза Ева.

-        Еее...не съм толкова умна...Твоето дружелюбно питане ми напомни случай от детството. Като деца, както играехме, изведнъж, Блага ми каза: “Като си толкова умна, преброй космите в главата”. Аз не претендирам за умност, но съучениците ми от село, в малките класове, разпространяваха легендата, че съм умна.

-        Сега аз сериозно говоря. Един от първите научни трудове на Архимед е “Преброяване на песъчинките”.

-        Успява ли да ги преброи?

-        Успява!

-        Колко са?

-        Малко...Всъщност ще ти дам математически правила, теореми и ти сама ще ги преброиш.

-        Ооо...Ева, това е работа за тебе, защото си математичка. Аз използвам математиката в готов вид. Чиста математика, а не като приложна, както е по времето на Архимед. Той е първият, дръзнал да приложи математиката. Открива числото пи. Колко знака има след десетичната запетая в числото пи? Би трябвало да знаеш!

-        Зная, но нека утре, тук, на сицилианския плаж проведем дискусия на тема “числото пи”. За днес ще ти се събере много математика. Утре ще дискутираме, след като се запознаеш с правила, леми, теореми и на принципа на Архимед: “Бори се със знанието със знание”. Ще включим Александър и Емилия. Те знаят тези неща. Инженери са.